Hygrophorus chrysodon (Batsch) Fr.
семейство Hygrophoraceae
синоними синоними Hygrophorus chrysodon var. leucodon Alb. & Schwein, Limacium chrysodon (Batsch) P. Kumm.
У нас Златистозърнеста седефенка.
По света Gold flecked woodwax (английски), Hygrophore à dents d’or (френски), Goldzahn-Schneckling (немски).
Шапка Отначало полукълбовидна, постепенно разширяваща се до почти плоска, със завит навътре ръб, съвсем леко издута в центъра. При пълна зрялост с диаметър от 3 до 8 cm. Повърхността е лепкава при висока въздушна влажност, гладка и лъскава – в сухо време. Бяла, покрита тук-там с жълти до златисти власинки, но най-забележимо – по продължение на ръба на шапката. Старите плодни тела постепенно пожълтяват.
Наличието на характерните само за този вид златистожълти власинки по ръба на шапката и върху пънчето под ламелите варира значително между отделните екземпляри, зависи от възрастта на плодното тяло и атмосферните условия (отмиват се при дъжд). При съмнение, идентификацията може да се потвърди с капка разтвор на КОН (3-5%) върху повърхността на шапката или пънчето – цветът се променя в лимоновожълт.
Ламели Бели, матови, като от восък. Дебели и умерено раздалечени една от друга. Широко прикрепени до леко низбягващи по пънчето.
Пънче Цилиндрично, понякога изтъняващо към основата. Изцяло бяло или със златистожълти точици, понякога с „гердан“ от златисти власинки в най-горната му част (непосредствено под ламелите), оформящи лъжлив пръстен. Често слузесто или лепкаво в долната част.
Месо Бяло, не променя цвета си при срязване, плътно. Миризмата му е слабо доловима, вкусът е неутрален до леко горчив.
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са гладки, елипсовидни, с размери 7-9 x 4-4.5µm
Местообитание Най-често в иглолистни, но също в широколистни и смесени гори (образува ектомикориза). Предпочита варовити почви в планините. Расте върху почва сред опадали листа и треви; на групи или поединично. Плододава от средата на лятото до края на есента.
Коментар Ядлива. (Източници: №5, 18) Сравнително рядка гъба – препоръчително е да не се бере за консумация.
Сходни видове Тъй като не всички плодни тела са декорирани със златистожълтите власинки, Hygrophorus chrysodon може да бъде погрешно определен като някоя от другите бели гъби от същия род. В сходни местобитания се среща Hygrophorus eburneus (Седефена гъба) – подобна на външен вид, но изцяло бяла и с дребни бели зрънца в горната част на пънчето. Hygrophorus discoxanthus се различава по това, че ръба на шапката почервенява при развитите гъби. Hygrophorus gliocyclus има пънче със слузест пръстен близо до нивото на ламелите.
Текста подготви А. Грозданов.
Последна редакция на pavel от 22 Април, 2019 г.
10.07.2018 г. много се изненадах, когато неочаквано за този сезон случайно видях 2 находища на Hygrophorus chrysodon. Бучински проход, Люлин планина, в храсталак в близост до Дъбова гора около 900-950 м н.в.Почвата е тежка, хумусна.