Hygrophorus hypothejus (Fr.) Fr.
семейство Hygrophoraceae

У нас Кехлибарена гъба.

По света Herald of winter (английски), Hygrophore jaunissant (френски), Gelbblättrige Schneckling (немски), Гигрофор бурый, Гигрофор поздний (руски).

Шапка Полукълбовидна с централна гърбица, по-късно плоска и слабо вдлъбната в центъра. Маслиненокафява или кафява с жълт тон, особено по периферията. Яркожълто-оранжева при вариетет Hygrophorus hypothejus var. aureus. В сухо време гладка и с влакнест вид, във влажно време – слузеста. Ръбът е първоначално слабо подвит и свързан с пънчето чрез слузести нишки, накрая е изправен и гол. Диаметър до 5 cm.

Ламели Охрени, бледожълти, жълти до жълто-оранжеви. Редки и сравнително дебели. Низбягващи или прираснали.

Пънче Цилиндрично, белезникаво до жълто. В горната си част с влакнеста, леко разширена зона, наподобяваща пръстен. Под тази зона повърхността е слузеста. Височина до 7 cm.

Месо Бяло или жълтеникаво, при нараняване придобива лек оранжев тон. Тънко и без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 7-10 х 4-5 μm.

Местообитание Расте в борови (Pinus) гори, предимно на открити, тревисти места в близост до дървета. Плододава на разпръснати групи през късната есен, особено след падане на първите слани и до началото на зимата. Широко разпространен и често срещан вид.

*Съобщение за Hygrophorus hypothejus var. aureus от насаждение от черен бор (Pinus nigra) в Знеполски район: New data about macrofungal diversity in Bulgaria, M. Gyosheva, R. Natcheva, A. Lambevska-Hristova, Phytologia Balcanica, 2018.

Коментар Ядлива гъба. Според някои автори е с ниско качество, но въпреки това е ценена поради късния период на плододаване. (Източници: №1,5,7,9,10)

Сходни видове Кехлибарената гъба е типично една от последните гъби растящи в боровите гори в края на есента. Лесно се познава по малките размери, по слузестите повърхности и по редките, низбягващи и оцветени жълти ламели.

Вариететът с жълто-оранжева шапка (Hygrophorus hypothejus var. aureus) преди се смяташе за отделен вид (Hygrophorus aureus). При него не се откриват отличителни характеристики освен пигментацията на шапката. Има доказаталества от ДНК изследвания, че екземпляри с жълто-оранжеви шапки нямат генетични разлики от нормално оцветени плодни тела на Hygrophorus hypothejus.

През 2018 г. излезе публикация на P.-A. Moreau и колеги, за проведено изследване на колекции определени като H. hypothejus. Тяхното становище е, че видът е разпространен в Европа, докато в борови гори в Северна Америка се срещат два отделни, но много близки вида — Hygrophorus boyeri и Hygrophorus siccipes. Изследването доказа съществуването на още един европейски вид в средиземноморски борови гори в Кипър и Гърция. Видът е наречен Hygrophorus meridionalis и се отличава от H. hypothejus с по-едър размер и пънче със сивкави ивици. (Източник: Hidden diversity uncovered in Hygrophorus sect. Aurei (Hygrophoraceae), including the Mediterranean H. meridionalis and the North American H. boyeri, spp. nov., Moreau P.-A. Moreau, J.-M. Bellanger, R. Lebeuf, Z. Athanassiou, A. Athanasiades, H. Lambert, C. Schwarz, E. Larsson, M. Loizides, Fungal Biology 122(8), 2018)

Жълто-кафявата черешова гъба (Hygrocybe spadicea) е от друг род, но има подобно оцветяване. Отличава се с конусовидна шапка и свободни от пънчето ламели. Расте в ливади и се среща рядко.

Бадемовата гъба (Hygrophorus agathosmus) расте в същите условия като Кехлибарената гъба. Отличава се по пълната липса на жълт цвят и по бадемовата миризма.

Текста подготви П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Януари, 2024 г.

Върни до горе