Hygrophorus marzuolus (Fr.) Bres.
семейство Hygrophoraceae
У нас Мартовка, Мартенска седефена гъба.
По света March mushroom (английски), Hygrophore de mars (френски), März-Schneckling (немски), Гигрофор ранний (руски), Marzuolo, Dormiente (италиански), Μαρτούλι, Μαρτιάτικο (гръцки).
Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска до плитко фуниевидна. Пепелявосива, но често неравномерно оцветена, със светли и тъмни участъци. Понякога почти изцяло бяла. Повърхността е гладка и суха или мазна. Ръбът дълго време стои подвит, после се изправя. Диаметър до 15 cm.
Ламели Бели, по-късно сивкави. Дебели, редки и низбягващи.
Пънче Почти цилиндрично, но често изтъняващо към основата. Белезникаво до сиво, с влакнеста повърхност. Височина до 8 cm. Сравнително дебело (до 3 cm диаметър).
Месо Бяло, дебело и плътно. Без особени миризма и вкус.
Спори Споровият прашец е бял.
Местообитание Планински иглолистни и широколистни гори. Открива се под смърч (Picea), ела (Abies), бук (Fagus), дъб (Quercus) и кестен (Castanea). Плододава поединично или на групи, като често образува туфи. Плодните тела обичайно се развиват полуподземно и дори напълно развити често са покрити с дебел слой почва и шума. Сезон – от края на зимата до пролетта (март, април). Видът е разпространен у нас и изглежда има добро присъствие в някои гори, но в други съвсем отсъства. В Европа се среща единствено в южните страни.
Коментар Ядлива гъба. (Източници: №6,9,13,15,18) В страни като Гърция и Италия е популярна. У нас до неотдавна беше почти неизвестна, съдейки по липсата на информация в нашите книги за гъби, но интересът към нея нараства.
Сходни видове Hygrophorus marzuolus е лесно разпознаваем вид поради своя навик да се появява скрит под горската шума в края на зимата веднага щом започнат да се топят снеговете. Сезонът е кратък, но за сметка на това показателен. По същото време в горите други видове гъби почти няма. Важни белези са тъмните цветове на шапката, дебелите и редки низбягващи ламели и дебелото пънче. Трябва да се подхожда с голяма доза мнителност към „Мартовки“ открити извън този период.
Други видове от този род с подобни цветове са Hygrophorus camarophyllus и Hygrophorus atramentosus. H. camarophyllus има тъмносиво-кафява шапка, докато H. atramentosus има сиво-черна, влакнеста и лъскава шапка. И двата вида растат в планински иглолистни гори, но плододават през есента.
Някои вариетети на Сапунената гъба (Tricholoma saponaceum) силно наподобяват H. marzuolus. Това е гъба с изключително разнообразни цветове и окраски. Расте през лятото и есента в гори.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 9 Януари, 2019 г.
Вземете пишете хората да я консумират ли ИЛИ… не..!
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10210580859971566&set=pcb.675582439301467&type=3&theater
Значи е ядлива, така ли? Моля администраторите да напишат повече за този вид, понеже често се среща а никой нищо….Много несериозно
Да, ядлива е. Авторите на сайта са го написали много ясно.