Hygrophorus nemoreus (Pers.) Fr.
семейство Hygrophoraceae

синоним Camarophyllus nemoreus (Fr.) P. Kumm.

У нас Няма име.

По света Oak woodwax (английски), Hygrophore des bois (френски), Wald-Schneckling (немски), Гигрофор дубравный (руски).

Шапка Отначало полукълбовидна, после изпъкнала и накрая плоска. Светлооранжева, охренооранжева до оранжево-кефеникава, често с видими тънки радиални ивици. Повърхността е суха и гладка до финолюспеста (в центъра). При млади гъби често се вижда белезникав налеп. Ръбът отначало е подвит, накрая е изправен. Диаметър до 8 cm.

Ламели Отначало бели, по-късно кремави, накрая с бледооранжеви нюанси. Сравнително дебели и редки. Прираснали до низбягващи.

Пънче Цилиндрично или изтъняващо към основата. Бяло, по-късно с бледоохрени петна. Повърхността покрита в горната част със ситни гранули, надолу – гладка и суха. Височина до 6 cm.

Месо Бяло, плътно. С брашняна миризма и подобен или неопределен вкус.

Спори Споровият прашец е бял.

Местообитание Широколистни гори, например с дъб (Quercus). Плододава на малки групи. Рядко срещана гъба. По данни в чужда литература сезонът на този вид е есента. По наши наблюдения този вид плододава през лятото (месец юни), което е необичайно, тъй като много други видове Hygrophorus се появяват само през есента.

Коментар Ядлива, но слабо позната гъба. (Източници: №6,9,10,18)

Сходни видове Важни белези за определянето на Hygrophorus nemoreus са сухата шапка с бледооранжев цвят и радиални ивици, брашняната миризма и местообитанието.

Есенната ливадна гъба (Cuphophyllus pratensis) расте почти винаги на открити места сред треви, като например в горски ливади, през есента. Гранули в горната част на пънчето не се намират. Миризма липсва.

Hygrophorus arbustivus също расте в широколистни гори през есента. Шапката е кафеникава, със слабо изразени радиални ивици. Миризма при този вид също липсва.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 25 Декември, 2023 г.

Върни до горе