Hygrophorus russula (Schaeff.) Kauffman
семейство Hygrophoraceae

У нас Меднянка.

*С името „Меднянка“ е кръстен и друг вид гъба – Stropharia coronilla.

По света Vinassier (френски), Geflecktblättriger Purpur-Schneckling (немски), Гигрофор сыроежковый (руски), Lardaiolo rosso (италиански).

Шапка Солидна и плътна, полукълбовидна когато е млада, по-късно – почти плоска, а при по-старите плодни тела – дори вдлъбната в централната част. Повърхността е суха, във влажно време – леко слузеста. Гладка до финолюспеста; с лилави до виненочервени петна (наподобяващи безразборно цапане с четка за рисуване), с по-наситен цвят в центъра, върху белезникав фон. Ръбът е светъл, белезникав, вгънат през по-голямата част от развитието й. Диаметър 5–10 cm.

Ламели Бели при младите плодни тела, по-късно с лилаво-виненочервени петна; сравнително гъсти (различно от много други хигрофоруси); широко прикрепени до низбягващи по пънчето.

Пънче Цилиндрично; покрито с надлъжни влакна или петънца, с цвят подобен на петната по шапката. Високо 4-8 cm и с диаметър до 2-2.5 cm.

Месо Твърдо, с белезникав цвят, понякога с розови оттенъци. Миризмата е сладникава, плодова; вкусът – неспецифичен, понякога леко нагарча.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 7-8.8 x 4.1-5.5 μm, елипсовидни и гладки.

Местообитание Топли широколистни гори, обикновено с дъб (Quercus) на малки надморски височини. Плододава през есента на групи. Видът е разпространен в южните части на Европа.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Ядлива гъба. (Източници: № 9,10,15, Funghiitaliani.it)

Сходни видове Подобен на външен вид е Hygrophorus erubescens (Червенеещ хигрофорус). Следните характеристики го отличават: шапката и пънчето, най-вече основата на пънчето, проявяват тенденция към пожълтяване; пънчето е покрито почти изцяло с пурпурно-червени точици; ламелите са по-раздалечени; среща се предимно в планински гори от смърч (Picea).

Друг, много близък вид, също от смърчовите гори, е Hygrophorus capreolarius. Характерно за него е, че плодните тела са изцяло червенокафяво оцветени.

Още един подобен вид от планинските смърчови гори е Hygrophorus purpurascens, който се отличава по наличието на добре изразено частично покривало при младите плодни тела. Този вид вероятно е доста рядък у нас – намиран е в Западните Родопи (съобщение на Павел Неделев).

Бележки

• При изготвяне на описанието са адаптирани текстове от статиите за този вид във Fungi of Switzerland Vol. 3, J. Breitenbach & F. Kränzlin, 1991, Verlag Mikologia Luzern и в италианския сайт Micoweb.it.

Текста подготви А. Грозданов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе