Imperator luteocupreus (Bertéa & Estadès) Assyov, Bellanger, Bertéa, Courtec., Koller, Loizides, G. Marques, J.A. Muñoz, Oppicelli, D. Puddu, F. Rich. & P.-A. Moreau
семейство Boletaceae (Манатаркови)
синоним Boletus luteocupreus Bertéa & Estadès
У нас Медножълта манатарка.
По света Bolet cuivré (френски), Gelbhütiger Purpur-Röhrling (немски).
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Критично застрашен“ (CR). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
*Статия за откриване на Imperator luteocupreus в България: New and rare Bulgarian boletes, B. Assyov, Mycologia Balcanica 2, 2005.
Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.
Здравейте… Изкренно се радвам за чудесно подържаният саий и искренно съжелявам за Глупаците, който като видят гъба, Която не се яде и я Изкореняват… като горе посочената от скоро разбрах че е застрашен вид а по моретно Южното черноморите Парлапаните не ги интересува дали евентуално тези специфични манатарки нямат лечебни или други полезни свойства….
Валентин,Гъбите са обект на нашето възхищение,независимо дали имат лечебни свойства, дали са годни за консумация или не. Прав сте, тези, които не са ядливи, би трябвало да ги оставяме там,където са поникнали…Не се притеснявайте,те пак ще бъдат там следващата година на същото място.
Imperator luteocupreus (Bertéa & Estadès) Assyov, Bellanger, Bertéa, Courtec., Koller, Loizides, G. Marques, J.A. Muñoz, N.
Oppicelli, D. Puddu, F. Rich. & P.-A. Moreau.
Срещала съм тази гъба 3 пъти. Първия път на Витоша, Южен склон по пътеката от х. Селимица посока заслон Сохо на 20.07.2014 г. , млад екземпляр и 2 зрели. Втория път беше на 12.08.2014 г. над Мърчаево по споделения НОП. Третия път на 20.06.2017 – Люлин планина – Суходол, в близост до параклиса „Вси светии“-само един съвсем млад екземпляр. Въпреки, че представа нямах коя е, я запомних, защото много впечатлява, от най-лекото докосване веднага посинява по собствен, специфичен начин. Мога да предоставя снимки от всеки преход.
Възхищавам се на гъбарския самоконтрол!!!
И последния път 21.07.2018 г. Витоша, букова гора, ниско почти до с. Мърчаево няколко прекрасни зрели екземпляра.