Imperator rhodopurpureus (Smotl.) Assyov, Bellanger, Bertéa, Courtec., Koller, Loizides, G. Marques, J.A. Muñoz, Oppicelli, D. Puddu, F. Rich. & P.-A. Moreau
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Boletus rhodopurpureus Smotl., Boletus xanthopurpureus (Smotl.) Hlaváček, Boletus rhodopurpureus f. xanthopurpureus Smotl.

У нас Пурпурна манатарка.

По света Oldrose bolete (английски), Bolet rouge pourpre (френски), Blaufleckender Purpur-Röhrling (немски), Боровик пурпурный (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, по-късно изпъкнала или плоско-изпъкнала или почти плоска. Мръснорозова, розова, тъмнорозова, розово-червена или розово-винена. Младите гъби понякога са жълти с розов тон или изцяло жълти. Повърхността е отначало финокадифена, по-късно гладка и посинява при одраскване. До 12 cm в диаметър.

Тръбички Жълти, но посиняват при нараняване. Порите са червени до оранжеви и също посиняват при нараняване.

Пънче Бухалковидно, разширено в основата или цилиндрично. В най-горната част ярко- или тъмножълто, по-долу обикновено оранжево-червено до червено или розово-червено, понякога изцяло розово. С фина оранжева или червена мрежа, докато в долната част често със ситни червени или розово-червени зрънца. Повърхността посинява при докосване.

Месо Бледожълто, понякога с червеникави точки в основата на пънчето. Посинява при излагане на въздух. Няма особена миризма. Вкусът е леко кисел.

Спори Спорите са с размери 10.5–15 × 4.5–7 μm.

Местообитание Обитава топли широколистни гори, като образува микориза с дъбове (Quercus) или букове (Fagus). Видът е широко разпространен в Европа, но не се среща често. По-често може да се открие на юг.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Сходни видове Rubroboletus rubrosanguineus и Rubroboletus legaliae (Манатарка на Льо Гал) са много сходни. Първият вид се среща под иглолистни дървета. Посиняването след одраскване на шапката и при двата вида не е толкова силно както при Imperator rhodopurpureus.

Rubroboletus rhodoxanthus (Пурпурночервена манатарка) също е сходен вид. Различава се на базата на по-слабо розовеещата шапка, която не посинява при одраскване, и жълтото месо посиняващо главно в шапката и оставащо непроменено в пънчето.

Сравнете също с Rubroboletus satanas (Дяволска гъба), въпреки че този вид има шапка с различен цвят и не посинява при одраскване.

Бележка В миналото името Boletus purpureus често се е използвало за този вид, както и за други подобни видове манатарки с розови шапки. Това е създало голямо объркване и затова сега никоя манатарка не бива да се нарича с това име.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригинала и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Счита се за отровна. (Източници: №1,6,9,13,15) Плододава поединично или на групи през лятото и есента (VI-X).

Различаването на Imperator rhodopurpureus от Imperator luteocupreus (Медножълта манатарка) понякога е трудно, тъй като цветовете са много близки и също така варират. При I. rhodopurpureus обикновено шапката стои розова, дори при стари екземпляри и има повече или по-малко изразени неравности. I. luteocupreus има шапка с преобладаване на жълт или оранжев цвят и по-гладка повърхност. Някои автори твърдят, че порите при съвсем младите екземпляри са по-светли (жълти или оранжеви) при I. rhodopurpureus в сравнение с изначало тъмночервените пори при I. luteocupreus, както и че пънчето също така е по-светло, с повече жълт цвят при I. rhodopurpureus, в сравнение с по-тъмно червеното пънче на I. luteocupreus. Трябва да се знае, че има форми на I. rhodopurpureus, при които шапката, порите и пънчето са преобладаващо или изцяло жълти (наричани forma xanthopurpureus), както и такива с много наситен пурпурен оттенък (forma polypurpureus). I. rhodopurpureus и I. luteocupreus се срещат в сходни местообитания.

Imperator torosus има сиво-зеленикава шапка и жълти пори, но при срез посинява по начина на I. rhodopurpureus. Този вид е рядък в Европа и не е съобщен от България. Обитава букови, смърчови, елови и дъбови гори.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2022 г.

Върни до горе