Imperator rhodopurpureus (Smotl.) Assyov, Bellanger, Bertéa, Courtec., Koller, Loizides, G. Marques, J.A. Muñoz, Oppicelli, D. Puddu, F. Rich. & P.-A. Moreau
семейство Boletaceae (Манатаркови)
синоними Boletus rhodopurpureus Smotl., Boletus xanthopurpureus (Smotl.) Hlaváček, Boletus rhodopurpureus f. xanthopurpureus Smotl.
У нас Пурпурна манатарка.
По света Oldrose bolete (английски), Bolet rouge pourpre (френски), Blaufleckender Purpur-Röhrling (немски), Боровик пурпурный (руски).
Шапка Първоначално полукълбовидна, по-късно изпъкнала или плоско-изпъкнала или почти плоска. Мръснорозова, розова, тъмнорозова, розово-червена или розово-винена. Младите гъби понякога са жълти с розов тон или изцяло жълти. Повърхността е отначало финокадифена, по-късно гладка и посинява при одраскване. До 12 cm в диаметър.
Тръбички Жълти, но посиняват при нараняване. Порите са червени до оранжеви и също посиняват при нараняване.
Пънче Бухалковидно, разширено в основата или цилиндрично. В най-горната част ярко- или тъмножълто, по-долу обикновено оранжево-червено до червено или розово-червено, понякога изцяло розово. С фина оранжева или червена мрежа, докато в долната част често със ситни червени или розово-червени зрънца. Повърхността посинява при докосване.
Месо Бледожълто, понякога с червеникави точки в основата на пънчето. Посинява при излагане на въздух. Няма особена миризма. Вкусът е леко кисел.
Спори Спорите са с размери 10.5–15 × 4.5–7 μm.
Местообитание Обитава топли широколистни гори, като образува микориза с дъбове (Quercus) или букове (Fagus). Видът е широко разпространен в Европа, но не се среща често. По-често може да се открие на юг.
Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.
Сходни видове Rubroboletus rubrosanguineus и Rubroboletus legaliae (Манатарка на Льо Гал) са много сходни. Първият вид се среща под иглолистни дървета. Посиняването след одраскване на шапката и при двата вида не е толкова силно както при Imperator rhodopurpureus.
Rubroboletus rhodoxanthus (Пурпурночервена манатарка) също е сходен вид. Различава се на базата на по-слабо розовеещата шапка, която не посинява при одраскване, и жълтото месо посиняващо главно в шапката и оставащо непроменено в пънчето.
Сравнете също с Rubroboletus satanas (Дяволска гъба), въпреки че този вид има шапка с различен цвят и не посинява при одраскване.
Бележка В миналото името Boletus purpureus често се е използвало за този вид, както и за други подобни видове манатарки с розови шапки. Това е създало голямо объркване и затова сега никоя манатарка не бива да се нарича с това име.
Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригинала и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.
Коментар на manatarka.org Счита се за отровна. (Източници: №1,6,9,13,15)
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Порите са червени или оранжеви. Всички части на гъбата посиняват при нараняване.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus), типичен екземпляр. Слабо нагънатата шапка е характерен белег.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Същата гъба разрязана. Някои автори наричат такива екземпляри forma xanthopurpureus.
Последна редакция на pavel от 27 Април, 2019 г.
Leave a Reply