Пурпурна манатарка

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Пънчето е покрито с мрежа.

Imperator rhodopurpureus (Smotl.) Assyov, Bellanger, Bertéa, Courtec., Koller, Loizides, G. Marques, J.A. Muñoz, Oppicelli, D. Puddu, F. Rich. & P.-A. Moreau
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Boletus rhodopurpureus Smotl., Boletus xanthopurpureus (Smotl.) Hlaváček, Boletus rhodopurpureus f. xanthopurpureus Smotl.

У нас Пурпурна манатарка.

По света Oldrose bolete (английски), Bolet rouge pourpre (френски), Blaufleckender Purpur-Röhrling (немски), Боровик пурпурный (руски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, по-късно изпъкнала или плоско-изпъкнала или почти плоска. Мръснорозова, розова, тъмнорозова, розово-червена или розово-винена. Младите гъби понякога са жълти с розов тон или изцяло жълти. Повърхността е отначало финокадифена, по-късно гладка и посинява при одраскване. До 12 cm в диаметър.

Тръбички Жълти, но посиняват при нараняване. Порите са червени до оранжеви и също посиняват при нараняване.

Пънче Бухалковидно, разширено в основата или цилиндрично. В най-горната част ярко- или тъмножълто, по-долу обикновено оранжево-червено до червено или розово-червено, понякога изцяло розово. С фина оранжева или червена мрежа, докато в долната част често със ситни червени или розово-червени зрънца. Повърхността посинява при докосване.

Месо Бледожълто, понякога с червеникави точки в основата на пънчето. Посинява при излагане на въздух. Няма особена миризма. Вкусът е леко кисел.

Спори Спорите са с размери 10.5–15 × 4.5–7 μm.

Местообитание Обитава топли широколистни гори, като образува микориза с дъбове (Quercus) или букове (Fagus). Видът е широко разпространен в Европа, но не се среща често. По-често може да се открие на юг.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите и Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Сходни видове Rubroboletus rubrosanguineus и Rubroboletus legaliae (Манатарка на Льо Гал) са много сходни. Първият вид се среща под иглолистни дървета. Посиняването след одраскване на шапката и при двата вида не е толкова силно както при Imperator rhodopurpureus.

Rubroboletus rhodoxanthus (Пурпурночервена манатарка) също е сходен вид. Различава се на базата на по-слабо розовеещата шапка, която не посинява при одраскване, и жълтото месо посиняващо главно в шапката и оставащо непроменено в пънчето.

Сравнете също с Rubroboletus satanas (Дяволска гъба), въпреки че този вид има шапка с различен цвят и не посинява при одраскване.

Бележка В миналото името Boletus purpureus често се е използвало за този вид, както и за други подобни видове манатарки с розови шапки. Това е създало голямо объркване и затова сега никоя манатарка не бива да се нарича с това име.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригинала и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Счита се за отровна. (Източници: №1,6,9,13,15) Плододава поединично или на групи през лятото и есента (VI-X).

Различаването на Imperator rhodopurpureus от Imperator luteocupreus (Медножълта манатарка) понякога е трудно, тъй като цветовете са много близки и също така варират. При I. rhodopurpureus обикновено шапката стои розова, дори при стари екземпляри и има повече или по-малко изразени неравности. I. luteocupreus има шапка с преобладаване на жълт или оранжев цвят и по-гладка повърхност. Някои автори твърдят, че порите при съвсем младите екземпляри са по-светли (жълти или оранжеви) при I. rhodopurpureus в сравнение с изначало тъмночервените пори при I. luteocupreus, както и че пънчето също така е по-светло, с повече жълт цвят при I. rhodopurpureus, в сравнение с по-тъмно червеното пънче на I. luteocupreus. Трябва да се знае, че има форми на I. rhodopurpureus, при които шапката, порите и пънчето са преобладаващо или изцяло жълти (наричани forma xanthopurpureus), както и такива с много наситен пурпурен оттенък (forma polypurpureus). I. rhodopurpureus и I. luteocupreus се срещат в сходни местообитания.

Imperator torosus има сиво-зеленикава шапка и жълти пори, но при срез посинява по начина на I. rhodopurpureus. Този вид е рядък в България и в Европа. Обитава дъбови, букови и кестенови гори.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Посиняването на месото е силно. Всички части посиняват.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Порите са червени или оранжеви.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Неравностите по шапката са характерни.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). В основата има червеникаво-лилав участък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млада Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus) с наситено жълто пънче.

Пурпурни манатарки (Imperator rhodopurpureus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Екземпляр с преобладаване на жълтия цвят.

Пурпурна манатарка (Imperator rhodopurpureus). Същата гъба разрязана. Някои автори наричат такива екземпляри forma xanthopurpureus.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Август, 2024 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>