Imperator torosus (Fr.) Assyov, Bellanger, Bertéa, Courtec., Koller, Loizides, G. Marques, J.A. Muñoz, Oppicelli, D. Puddu, F. Rich. & P.-A. Moreau
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Boletus torosus Fr. & Hök

У нас Няма име.

По света Bolet de plomb, Bolet massif (френски), Ochsenröhrling (немски).

Шапка Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. На цвят сивкава, мръсно белезникава с охрени оттенъци, жълтеникаво-бяла, жълта, охрена до кафеникава. Постепенно развива маслиненозелен цвят с развитието. Понякога има допълнителни оранжеви или червеникави петна. Повърхността е суха и гладка. При нараняване посинява силно. До 20 cm в диаметър.

Тръбички Първоначално лимоненожълти, после яркожълти, накрая със слабо изразен маслиненозелен тон. Посиняват при нараняване. Порите са оцветени по същия начин и също посиняват при нараняване.

Пънче Бухалковидно, значително разширено в основата, понякога цилиндрично. Почти изцяло кремаво, лимоненожълто до яркожълто, често с оранжеви или ръждиви петънца. Покрито от горе до долу с добре развита, фина, белезникава, жълта, червеникава или кафеникава мрежа. Посинява при нараняване.

Месо Лимоненожълто. Посинява силно при излагане на въздух. Миризмата е леко неприятна. Вкусът е неопределен.

Спори С размери 13-16 × 5-6.5 μm (Q-стойности: 2.2-2.7).

Местообитание Топли широколистни гори, най-често на места с варовита почва. Образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) или сладък кестен (Castanea). Видът е разпространен в много европейски страни и на изток достига до Кавказ. Не се намира обаче повсеместно и изглежда е по-скоро южен вид. Не се намира в северните страни.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България. Не са събрани достатъчно данни за определяне степента на застрашеност (DD). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Сходни видове Imperator torosus е един от малкото видове посиняващи манатарки с жълти пори в Европа. Донякъде има сходство с Cupreoboletus poikilochromus. Понякога се бърка с Imperator luteocupreus (Медножълта манатарка), но този вид има червени пори. Сравнете също с Caloboletus radicans (Вкореняваща манатарка), който обаче има горчиво месо.

Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе П. Неделев. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Коментар на manatarka.org Отровна гъба. В сурово или сготвено състояние може да причини стомашно-чревно отравяне. Въпреки това, в някои книги е записана като неядлива или ядлива след термична обработка. Публикувани са данни, че съдържа веществото коприн, но отравяния по подобие на тези причинени от Coprinopsis atramentaria (Сива копринка) в комбинация с алкохол не са известни. (Източници: №9,18,23, Roberto Galli, I Boleti, 3a edizione, dalla Natura, 2007, Coprin in Boletus torosus: Beruht die angebliche Alkoholunverträglichkeit durch den Verzehr des Netzstieligen Hexenröhrlings (Boletus luridus) auf einer Verwechslung?, U. Kiwitt & H. Laatsch, Zeitschrift für Mykologie, Band 60(2), 1994, Boletus torosus – Coprin und Alkohol, René Flammer, Schweizerische Zeitschrift für Pilzkunde, 2008-4)

Плододава поединично или на групи през лятото и есента (VII-IX). В България данните за разпространението на вида са оскъдни и по всичко личи, че е един от редките видове манатарки. На тази страница са показани снимки на К. Милушев направени през юли 2024 г. в смесена гора от бук и иглолистни дървета в м. Юндола. Видът е бил съобщен и преди в далечното минало от източна Стара планина и западни Родопи. Находката на К. Милушев потвърждава присъствието на вида в страната. (Допълнителна информация: Conservation of larger basidiomycetes in Bulgaria: the case of Boletus, B. Assyov & C. M. Denchev, Mycologia Balcanica 7, 2010)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 12 Август, 2024 г.

Върни до горе