Infundibulicybe geotropa (Bull.) Harmaja
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоним Clitocybe geotropa (Bull.) Quél.

У нас Едра орешарка, Едра миризливка.

По света Trooping funnel (английски), Tête-de-moine (френски), Mönchskopf (немски), Говорушка подогнутая (руски).

Шапка Отначало плоска до слабофуниевидна, накрая подчертано фуниевидна, с ниска гърбица в центъра (лесно видима при младите гъби). Кремава, бежова, бледорозова или бледокафеникава, понякога с по-тъмни петънца, хигрофанна и променлива в зависимост от водното съдържание. Повърхността е гладка, освен по ръба, матова или лъскава и суха. Ръбът е слабо оребрен и дълго време стои подвит, но накрая се изправя. Диаметър до 20 cm.

Ламели Белезникави до кремави, умерено гъсти и силно низбягващи.

Пънче Цилиндрично или разширяващо се към основата, дебело. Бяло или с цвета на шапката или по-светло. Повърхността е финовлакнеста, понякога със ситни люспи в горната част. Височина до 15 cm.

Месо Бяло, дебело и плътно. Има силен и приятен гъбен аромат. Вкусът е приятен, неопределен.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 6-9 x 5.5-6.5 μm.

Местообитание Най-често в широколистни гори, но има сведения, че расте и в иглолистни гори. Расте на групи, понякога от множество плодни тела подредени в самодивски кръг. Плододава от края на лятото до началото на зимата. По изключение може да се появи също в края на пролетта. Широко разпространен вид.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,9,10,18)

Сходни видове Infundibulicybe geotropa има едри плодни тела с типичен външен вид, но може да се сбърка с множество други гъби. Освен размера, важни белези са фуниевидната шапка с ниска гърбица в центъра, оребреният ръб, низбягващите, гъсти ламели и силната миризма.

Заскрежената орешарка (Clitocybe phyllophila) е по-малка и по-тънка. Шапката във влажно време има заскрежен вид, докато изсъхнала може да стане чисто бяла. Този вид расте в горите и се счита за отровен.

Лисичката (Infundibulicybe gibba) е често срещана гъба, която има по-дребни плодни тела и в повечето случаи това е достатъчно за да се разграничи от Infundibulicybe geotropa. Но в литературата често се споменава вариетета var. maxima, който може да достигне размерите на I. geotropa. Шапката също има фуниевидна форма, но не притежава гърбица в центъра. Според някои автори е отделен вид – Infundibulicybe maxima, но други поставят под въпрос това дали въобще се различава от I. geotropa.

Гигантският леукопаксилус (Leucopaxillus giganteus) има още по-едри плодни тела. Шапката е бяла, фуниевидна, без гърбица. При развитите гъби ръбът е плитконабразден и има вълновиден ход. Освен това миризмата е различна – брашняна.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Ноември, 2024 г.

Върни до горе