Едра орешарка

Едрата орешарка (Infundibulicybe geotropa) има фуниевидна шапка.

Infundibulicybe geotropa (Bull.) Harmaja
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоним Clitocybe geotropa (Bull.) Quél.

У нас Едра орешарка, Едра миризливка.

По света Trooping funnel (английски), Tête-de-moine (френски), Mönchskopf (немски), Говорушка подогнутая (руски).

Шапка Отначало плоска до слабофуниевидна, накрая подчертано фуниевидна, с ниска гърбица в центъра (лесно видима при младите гъби). Кремава, бежова или бледорозова, понякога с по-тъмни петънца, нехигрофанна. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е слабо оребрен и дълго време стои подвит, но накрая се изправя. Диаметър до 20 cm.

Ламели Белезникави до кремави, умерено гъсти и силно низбягващи.

Пънче Цилиндрично или разширяващо се към основата, дебело. Бяло или с цвета на шапкакта или по-светло. Повърхността е финовлакнеста, понякога със ситни люспи в горната част. Височина до 15 cm.

Месо Бяло, дебело и плътно. Има силен и приятен гъбен аромат. Вкусът е приятен, неопределен.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 6-8 x 5.5-6.5 μm.

Местообитание Най-често в широколистни гори, но има сведения, че расте и в иглолистни гори. Расте на групи, понякога от множество плодни тела подредени в самодивски кръг. Плододава от края на лятото до началото на зимата.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,9,10,18)

Сходни видове Infundibulicybe geotropa има едри плодни тела с характерен външен вид, но може да се сбърка с множество други гъби. Важен белег освен размера е и формата на шапката – фуниевидна с ниска гърбица в центъра.

Някои други видове Clitocybe също достигат близки размери. Заскрежената орешарка (Clitocybe phyllophila) е по-малка и по-тънка. Шапката е слабофуниевидна и е хигрофанна (изменя си цветовете в зависимост от влагата). Във влажно време има заскрежен вид, докато изсъхнала може да стане чисто бяла. Този вид също расте в горите и се счита за отровен.

Лисичката (Infundibulicybe gibba) е често срещана гъба, която има по-дребни плодни тела и в повечето случаи това е достатъчно за да се разграничи от Infundibulicybe geotropa. Но в литературата често се споменава вариетета var. maxima, който може да достигне размерите на I. geotropa. Шапката също има фуниевидна форма, но не притежава гърбица в центъра и е слабохигрофанна. Според някои автори е отделен вид – Infundibulicybe maxima.

Гигантският леукопаксилус (Leucopaxillus giganteus) има още по-едри плодни тела. Шапката е бяла, фуниевидна, без гърбица. При развитите гъби ръбът е плитконабразден и има вълновиден ход. Освен това миризмата е различна – брашняна.

Текста подготви П. Неделев.

Едра орешарка (Infundibulicybe geotropa). Шапката на младите гъби има изразена гърбица в центъра.

Едра орешарка (Infundibulicybe geotropa). Ламелите са силно низбягващи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едра орешарка (Infundibulicybe geotropa). Месото е бяло дебело.

Едри орешарки (Infundibulicybe geotropa).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едри орешарки (Infundibulicybe geotropa).

Едрите орешарки (Infundibulicybe geotropa) често растат в самодивски кръгове

 

 

 

 

 

 

 

 

Едри орешарки (Infundibulicybe geotropa). Гъбите растат през есента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 23 Октомври, 2019 г.

Върни до горе

3 коментара Едра орешарка

  • Георги Ламбуров

    Тази гъба съм я намирал по южните склонове на Централна Стара Планина, около Карлово.

  • dafi

    Преди 2 дни намерих тази едра миризливка в родопския балкан над с.Момчиловци.
    Много силно миреше,доста приятен аромат,не може да се сбърка с друга гъба.
    04.07 2015г.

  • Антон Маринов

    В централна северна България гъбата се казва още Деспотка.Има великолепен вкус за супи и притурка към месо.Доста е подценена.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>