Kuehneromyces mutabilis (Schaeff.) Singer & A.H. Sm.
семейство Strophariaceae

синоними Pholiota mutabilis (Schaeff.) P. Kumm., Galerina mutabilis (Schaeff.) P.D. Orton

У нас Кичуреста пънчушка.

По света Sheathed woodtuft (английски), Pholiote changeante (френски), Gemeine Stockschwämmchen (немски), Опёнок летний (руски).

Видовото име „mutabilis” означава променлив, изменящ се.

Шапка С диаметър до 8 cm, отначало е полусферична и е свързана с пънчето чрез бяло тънко було (частично покривало); по късно тя израства, става плоска, булото се откъсва от ръба и остава да виси като малък пръстен на пънчето. Напълно израсналата гъба е почти плоска или прилича на плитко и широко звънче, с тъпа гърбица по средата и с тънко месо. Кожицата на шапката е гола и гладка, когато е влажна, тя е червеникава или канеленокафява, а когато е суха, е охренокафява до жълтокафява. Около гърбицата на шапката се очертава канеленокафява широка зона, а самата гърбица има по-светла окраска (жълто-кафява).

Ламели Гъсто поставени, отначало белезникави или глинестожълти, по-късно стават канеленокафяви или червено-кафяви; те са различно дълги; най-дългите са заловени за пънчето и дори слизат по него.

Пънче До 10 cm високо и от 0,5 до 1 cm дебело, жилаво, с възрастта става кухо. Отгоре на пръстена, който е малък, кожест, кафявочерен и често се изгубва напълно, пънчето е яснокафяво до жълто, а под него то става по-тъмнокафяво и покрито с гъсти, малки  щръкнали тъмнокафяви люспици, които го правят да изглежда грапаво.

Месо Белезникаво или светлокафяво; разчупено, то не изменя цвета си. Миризмата на тази пънчушка е силно ароматична, вкусът е приятен.

Спори Ръждивокафяви, гладки, елипсовидни 6-7 х 4-5 μm. Споровият прашец е кафяв.

Местообитание Тази гъба расте в широколистните гори по пънове, а по-рядко и по смолистите пънове на иглолистни дървета. Гниещите и полуизгнилите пънове с разложена или полуразложена дървесина са най-благоприятният субстрат за нея. Там тя расте на големи кичури от по 10—15 гъби, които излизат от един корен (мицел), и затова тънките им пънчета често пъти са изкривени, за да може всяка шапчица да си намери подходящо място; по този начин се образува един кичур (букет), откъдето тя си е получила името си. Появява се през май и расте през цялото лято чак до есента.

Коментар Добра ядлива гъба, но твърде лесно може да се сбърка с опасни гъби. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10)

Сходни видове Кичурестата пънчушка може да се обърка със смъртоносно отровната Galerina marginata, която при определени ситуации е с много близък външен вид. Основното различие е, че при галерината пънчето под пръстена не е грапаво, а е покрито с прилепнали люспици, които го правят да изглежда влакнесто със сребрист оттенък. Понякога я объркват с Hypholoma fasciculare (Отровна пънчушка), която е със сярножълта, по средата червеникавокафява шапка, жълтозеленикави до маслиненочерни ламели и много горчиво месо.

В този род има още един европейски вид – Kuehneromyces lignicola. K. lignicola расте върху иглолистна дървесина и има по-тънки плодни тела с почти голи откъм люспици пънчета.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Май, 2022 г.

Върни до горе