Lactarius albocarneus Britzelm.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Lactaire glutineux (френски), Graublasser Milchling (немски).

Шапка Отначало изпъкнала, после почти плоска, с плитка вдлъбнатина в центъра. Бежова до сивкава. Повърхността е влажна и лъскава, в мокро време – слузеста. Ръбът отначало слабо подвит, скоро след това изправен, често с неравномерен и вълнообразен ход. Диаметър до 6 cm.

Ламели Кремави, умерено гъсти, прираснали към пънчето или низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко. Млякото при засъхване става жълтеникаво.

Пънче Цилиндрично, но често неравномерно. С цвета на шапката, но по-светло до почти бяло. Повърхността е гладка или набръчкана. Височина до 8 cm.

Месо Бяло, плътно, в пънчето – меко и шуплесто. С лютив вкус и без особена миризма.

Спори Споровият прашец е белезникав. Спорите са с размери 7.5-9.5 х 6.5-8.5 μm.

Местообитание Планински иглолистни гори, в които присъстват ели (Abies). Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Не често срещан вид.

Коментар Неядлива гъба.

Местообитание Lactarius albocarneus е млечница с малки размери, неугледно оцветена, която не впечатлява на пръв поглед с някой особен белег. Разпознава се главно по местообитанието, тъй като образува микориза с ели и не страни от тяхното присъствие. Други бажни белези са слузестата, незонирана шапка, бялото мляко и лютивият вкус.

Следват някои видове, които имат подобно оцветяване и се срещат в планините.

Lactarius vietus образува микориза с брези (Betula) и има мляко, което при засъхване става зеленикаво-сиво.

Lactarius flexuosus расте под различни видове дървета и има зонирана шапка и редки ламели.

Lactarius musteus расте в стари борови гори (Pinus) и има месести плодни тела с гъсти ламели. Рядък вид.

Тексто подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 27 Ноември, 2018 г.

Върни до горе