Lactarius blennius (Fr.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Сиво-зелена млечница, Букова млечница.

По света Slimy milkcap, Beech milkcap (английски), Lactaire muqueux (френски), Graugrüner Milchling (немски), Млечник липкий (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска до фуниевидна. Сиво-зеленикава до маслиненозелена, със слабо изразени концентрични зони, понякога с тъмни петна по периферията. Повърхността е почти гладка и лепкава, а във влажно време – слузеста. Ръбът дълго време остава подвит, накрая се изправя. Диаметър до 10 cm.

Ламели Бели, гъсти и прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко, което при изсъхване посивява.

Пънче Цилиндрично. С цвета на шапката или по-светло, до почти бяло. Светло в най-горната част и близо до основата. Височина до 7 cm.

Месо Бяло до сивкаво, плътно. Кухо в областта на пънчето. Вкусът е лютив. Миризмата е приятна.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са с размери 5.5-8 х 5-6.5 μm.

Местообитание Букови гори (Fagus). Плододава поединично или на групи от началото на лятото до есента. Често срещан в своето местообитание и широко разпространен вид.

Коментар Неядлива гъба. (Източници: №5,7,8,9,10,12,13,18)

Сходни видове Lactarius blennius се разпознава лесно по местообитанието, сиво-зеленикавия цвят на шапката, който контрастира с белите ламели и бялото мляко.

Lactarius fluens е близък вид, който също обитава букови гори и има подобен сиво-кафеникав цвят на шапката, но без зеленикав тон. Ръбът на шапката е светъл.

Lactarius circellatus (Габърова млечница) расте под габър (Carpinus) и има сивкава, зонирана шапка и бледокремави ламели, които с развитието преминават в кремаво-розови.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 17 Февруари, 2019 г.

Върни до горе