Lactarius bresadolanus Singer
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Lactarius zonarioides Kühner & Romagn.

У нас Няма име.

По света Lactaire zoné des épicéas (френски), Montaner Zonen-Milchling (немски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска и накрая фуниевидна. Оранжева до оранжево-кафеникава, обикновено с концентрични зони. Гладка, лъскава и влажна или слузеста, особено във влажно време. Ръбът е силно подвит отначало, но по-късно се изправя и шапката става фуниевидна. До 10 cm в диаметър.

Ламели Бели до кремави, прираснали към пънчето или слабо низбягващи. Не много гъсти. Често със съединения между отделните ламели близо до пънчето. При нараняване изтича бяло мляко, което посивява при изсъхване.

Пънче Цилинрично. Бяло до кремаво, при старите екземпляри до охрено. Сухо и гладко, но в редки случаи може да присъстват охрени петна. Височина до 8 cm.

Месо Бяло, плътно. Вкусът, както на месото, така и на млякото, е остър след кратко изчакване. Миризмата е приятна, плодова.

Спори Споровият прах е бледо жълто-кафеникав. Спорите са елипсовидни с размери 8-10 х 6.8-8.5 μm; покрити са с брадавици и успоредни ридове, които не оформят свързана мрежеста орнаментация.

Местообитание Влажни места в смърчовите (Picea) гори в планините. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Не често срещана гъба.

Коментар Неядлива гъба. (Източници: №5,9,18)

Сходни видове Със сходно оцветяване е Lactarius zonarius (Зонирана млечница), която се среща в различно местообитание – широколистни гори с дъб (Quercus).

Оранжевата шапка силно наподобява тази на Рижиката (Lactarius deliciosus) или на някой от близките на нея видове (Lactarius deterrimus, Lactarius salmonicolor). Всички тези видове имат оранжеви ламели, мляко и пънче. Белите ламели, мляко и пънче на Lactarius bresadolanus издават разликата.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Август, 2017 г.