Lactarius circellatus Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Габърова млечница.
По света Lactaire cerclé (френски), Gebänderter Hainbuchen-Milchling (немски), Млечник зонистый (руски).
Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска, с плитка вдлъбнатина в центъра. Сива до сиво-кафеникава, често с концентрични зони, които са слабо до силно изразени, но понякога неясни. Повърхността е гладка и суха или влажна. Ръбът отначало е подвит, след това се изправя. Диаметър до 10 cm.
Ламели Кремави до розово-кремави. Сравнително гъсти, прираснали или низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко, което бавно пожълтява и накрая изсъхва сиво-зеленикаво.
Пънче Цилиндрично. Светлосиво до сиво, но по-светло от шапката. Повърхността е суха и гладка, но с неравности. Височина до 8 cm.
Месо Бяло, дебело и плътно. Кухо в областта на пънчето. Вкусът в началото е неопределен, но бързо след това става лютив. Миризмата е слаба, неопределена.
Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 6-8 х 5-6.5 μm.
Местообитание Под габър (Carpinus), с който образува микориза. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Често срещан вид в горите, в които се намира габъра.
Коментар Неядлива гъба.
Сходни видове В своето местообитание Lactarius circellatus не затруднява определянето, но ако присъстват и други дървесни видове, тогава може да се сбърка с някои други млечници.
Под бук (Fagus) растат Lactarius blennius (Сиво-зелена млечница) и Lactarius fluens. L. blennius има сиво-зеленикава шапка със слабо изразени концентрични зони и бели ламели. L. fluens има тъмносива или сиво-бежова шапка със светъл ръб.
Lactarius pyrogalus расте под леска (Corylus). Има сиво-кафеникава шапка, понякога със слабо изразени концентрични зони и кремаво-жълти до жълто-охрени ламели.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 17 Февруари, 2019 г.
Leave a Reply