Lactarius citriolens

Lactarius citriolens.

Lactarius citriolens Pouzar
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Lactarius cilicioides sensu auct. mult.

У нас Няма име.

По света Lactaire à odeur de citron (френски), Fransen-Milchling (немски), Груздь бахромистый (руски).

Местообитание В широколистни гори с брези (Betula) и други дървета. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Широко разпространен вид в Европа, но у нас рядко срещан.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius citriolens е вид млечница от секцията Scrobiculati. Секция Scrobiculati включва видове с бели, жълти и охрени цветове, с повече или по-малко космати шапки и ламели отделящи бяло мляко, което почти веднага преминава в лимоненожълто. L. citriolens заедно с Lactarius resimus и Lactarius aquizonatus са трите познати европейски вида, които имат по-бледо оцветяване особено в млада възраст и неформално някои ги наричат събирателно „белите“ Scrobiculati. В същия смисъл видове като Lactarius scrobiculatus, Lactarius leonis, Lactarius intermedius, Lactarius auriolla, Lactarius tuomikoskii и Lactarius olivinus се отличават с жълто или охрено оцветяване още в начална фаза.

Lactarius resimus има бяла шапка без ясна зонираност, която дълго време запазва цвета си и рядко придобива жълти или охрени петна. Ръбът на шапката не е покрит с косми като при другите два вида, но има филцово покритие в млада възраст. Пънчето е бяло и гладко, обикновено без петна. Расте с брези, бор и вероятно други дървета. Вид разпространен в много европейски страни, но явно никъде не толкова често срещан както в Русия, където е популярна ядлива гъба, известна под името „Груздь настоящий“. Находката на Л. Трифонова, чийто снимки са поместени на тази страница, първо беше неправилно определена като Lactarius resimus, за което се извиняваме. Поради липса на снимки и данни за истинския L. resimus от България, неговата страница е закрита. Можете да видите снимки на този вид в сайтовете Stridvall и Pharmanatur.

Lactarius aquizonatus има бяла шапка с воднисти зони близо до периферията. Покрита е с дебели, слузести или желирани косми. Пънчето е бяло, гладко и често по него се виждат кръгли петънца. Този вид асоциира с брези, върби, тополи и борове и е разпространен в северна Европа. Снимки на този вид може да видите в сайтовете Stridvall и Russulales News.

И накрая L. citriolens има бяла до жълтеникава шапка с или без слабо изразени зони. Ръбът е космат, но космите са сухи. Трябва да се отбележи, че с възрастта количеството на косъмчета по ръба намалява. Близо до основата на пънчето могат да се видят къси косъмчета и мястото често е разширено. Расте с брези и други широколистни дървета и има най-южно разпространение от разгледаните видове.

Lactarius citriolens. Шапката е бяла и често носи жълтеникави петна. Липсва явна зонираност.

Lactarius citriolens. Млякото е бяло, но бързо пожълтява.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius citriolens.

Lactarius citriolens.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius citriolens. Шапката е космата и влажна или слузеста.

Lactarius citriolens.

 

 

 

 

 

 

 

 

Местообитание на Lactarius citriolens с бор и бреза.

Lactarius citriolens.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lactarius citriolens.

Lactarius citriolens.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 25 Декември, 2018 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>