Lactarius decipiens Quél.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Няма име.
По света Lactaire trompeur (френски), Ungezonter Schwefel-Milchling (немски), Млечник обманчивый (руски).
Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска до фуниевидна, често с ниска гърбица в центъра. Розово-кафеникава във влажно време, в сухо време – кремаво-розова. Повърхността е гладка и сравнително суха. Ръбът е подвит отначало, след това се изправя. Диаметър до 7 cm.
Ламели Отначало кремаво-розови, по-късно с кафяви петна. Сравнително гъсти и низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко, което при изсъхване върху салфетка става сярножълто.
Пънче Цилиндрично. С цвета на шапката или по-светло, до почти бяло. Повърхността е суха и гладка, но с неравности. Височина до 7 cm.
Месо Бледорозово до бледокафяво, тънко и крехко. Кухо в областта на пънчето. Вкусът в началото е неопределен, но след няколко секунди става горчиво-лютив. Миризмата е приятна, наподобяваща мушкато.
Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-8.5 х 5.5-6.5 μm.
Местообитание Широколистни гори, най-често с дъб (Quercus) и габър (Carpinus), но понякога и под иглолистни дървета. Плододава на групи от края на пролетта до есента. Широко разпространен вид.
Коментар Неядлива гъба.
Сходни видове Lactarius decipiens се разпознава по местообитанието, преобладаващо розовите плодни тела отделящи бяло мляко, пожълтяващо при изсъхване, приятната миризма и неприятния вкус.
Lactarius tabidus е със сходно оцветяване, но има слабо набръчкана шапка и расте на богати на влага места, обикновено с брези (Betula).
Lactarius lacunarum, с оранжево-кафеникави шапка и пънче, расте на влажни места с разнообразни широколистни дървета.
Lactarius quietus расте под дъбове (Quercus) и има по-едри плодни тела с по-гъсти ламели и отделящи силна и характерна миризма на бръмбари.
Lactarius subdulcis расте под букове (Fagus) и има бяло, непроменящо се мляко.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 6 Септември, 2019 г.
Leave a Reply