Рижика

Рижики (Lactarius deliciosus).

Lactarius deliciosus (L.) Gray
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Рижика, Рижийка, Обикновена млечница, Червена млечница, Истинска млечница.

По света Saffron milkcap (английски), Lactaire délicieux (френски), Edel-Reizker (немски), Рыжик настоящий (руски).

Шапка В младата гъба е едва заоблена, почти равна, а ръбът е силно завит навътре; после тя става напълно плоска дори малко вдлъбната, като широка фуния, а при някои екземпляри малко или много седлоподобна. Широка е до 10 cm, а понякога и до 20 cm. Тя е гола, месеста и трошлива, при влажно време леплива и лигава. По цвета си прилича на прясно изпечени керемиди или е оранжевочервена, някои определят цвета й като морковен; като застарее, става белезникавоохрена, но има винаги правилни концентрични кръгове с по-ярки или по-слаби оцветявания. При младите гъби се наблюдава тънък сребристооцветен слой върху шапката, наподобяващ следата, която оставят охлювите. При пипане наранените места стават тъмнозелени. Също така и старите гъби стават зеленикави.

Ламели Доста гъсти, оранжеви, разклонени, редуват се по-къси и по-дълги, при старите гъби по-силно оцветени, отколкото шапката; те са твърди и чупливи, натиснатите места стават зеленикави и изпущат мляко. Както при всички млечници, така и при тази ламелите слизат значително надолу по пънчето, за което са здраво заловени.

Пънче До 10 cm високо и 1—3 cm дебело, твърдо и чупливо; към основата става по-тясно, отначало е плътно, а после изкуфява. По пънчето се забелязват, както и при други млечници, характерни „ямки”. То е оранжево-червено; като се разреже напреки, изпуща изобилно оранжево-червено мляко, което изтича изпод кожицата на пънчето, където то е обагрено оранжево, а по-навътре е по-белезникавожълто.

Месо Керемиденочервено, при разчупване изпуща оскъдно оранжево-червено мляко, непроменящо цвета си, което е добър белег за познаването на тази гъба. Разчупеното месо както на шапката, така и на пънчето променя цвета си в маслиненозелен след престой. Млякото е сладко и като изсъхне, става тъмнозелено. При старите гъби месото става шуплесто.

Спори Безцветни, с амилоидни мрежести орнаменти, късо елипсовидни с размери 9-11 х 6.5-7 μm. Споровият прашец е бял с лек жълто-розов оттенък.

Местообитание Рижиката расте в иглолистни и смесени гори, винаги под борове (Pinus), с които образува микориза. Широко разпространена из горските поляни, храсталаци и пр., и то от най-ниските до най-високите планински места. Появява се през юни и расте до края на ноември, почти до настъпване на зимата. Най-изобилно плододава през есенните месеци.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) След консумация на рижики, урината се оцветява в червено-оранжево.

Сходни видове Рижиката е един от многото и разнообразни видове млечници (Lactarius); всички те отделят капчици мляко (или латекс) след нараняване. Важни белези за определяне на Рижиката и други видове млечници са цветът на млякото, наличието на ямки по пънчето, и дървесният вид, с който гъбата асоциира. Рижиката се разпознава сравнително лесно благодарение на оранжевия цвят на цялото плодно тяло, оранжевото мляко, което се отделя и не променя цвета си, позеленяването на наранените места след престой, кръглите ямки по пънчето и симбиозата с борове (Pinus).

  1. Рижиката много прилича на Lactarius deterrimus (Смърчова рижика), вид който расте единствено под смърчове (Picea abies). Пънчето на този вид е без ямки и млякото от оранжево почервенява бавно.
  2. Lactarius semisanguifluus (Кървавочервена млечница) и Lactarius sanguifluus са също много близки по външен вид и също растат с борове. Месото на Lactarius semisanguifluus се променя при разрез (за около 10 минути) във виненочервено, а при Lactarius sanguifluus млякото от самото начало е кървавочервено и след това не се променя.
  3. Lactarius hemicyaneus (Синкава рижика, syn. Lactarius quieticolor) също расте под борове. Има не толкова яркооцветена шапка и в някои случаи допълнително синьо оцветяване. Месото от оранжево се превръща в виненочервено.
  4. Lactarius salmonicolor (Елова рижика) се среща под ели (Abies) и се различава с яркооранжево оцветяване на цялата гъба и липса на позеленяване.
  5. Нужно е внимание да не се обърка с Отровната млечница (Lactarius tominosus) която е с розова шапка с дебел, космат ръб и лютиво месо. Млякото е бяло и не променя цвета си. Расте с брези (Betula).
  6. Lactarius chrysorrheus (Жълтееща млечница) се среща в широколистни гори и има розово-оранжева шапка наподобяваща тази на Рижиката. Има по-светли ламели и бяло мляко, което скоро след отделянето пожълтява.

Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Рижики (Lactarius deliciosus). Върху пънчето има характерни „ямки“.

Рижики (Lactarius deliciosus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рижики (Lactarius deliciosus). Месото е оранжево.

Рижика (Lactarius deliciosus). Пънчетата на развитите гъби са кухи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рижики (Lactarius deliciosus).

Рижика (Lactarius deliciosus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рижика (Lactarius deliciosus).

Рижика (Lactarius deliciosus). Ламелите изпускат оскъдно оранжево мляко при нараняване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рижики (Lactarius deliciosus).

Рижики (Lactarius deliciosus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рижики (Lactarius deliciosus).

Рижики (Lactarius deliciosus). След падане на слана гъбите позеленяват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рижика (Lactarius deliciosus).

Рижика (Lactarius deliciosus).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 5 Януари, 2020 г.

Върни до горе

4 коментара Рижика

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>