Lactarius deliciosus (L.) Gray
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Рижика, Рижийка, Обикновена млечница, Червена млечница, Истинска млечница.
По света Saffron milkcap (английски), Lactaire délicieux (френски), Edel-Reizker (немски), Рыжик настоящий (руски).
Шапка В младата гъба е едва заоблена, почти равна, а ръбът е силно завит навътре; после тя става напълно плоска дори малко вдлъбната, като широка фуния, а при някои екземпляри малко или много седлоподобна. Широка е до 10 cm, а понякога и до 20 cm. Тя е гола, месеста и трошлива, при влажно време леплива и лигава. По цвета си прилича на прясно изпечени керемиди или е оранжевочервена, някои определят цвета й като морковен; като застарее, става белезникавоохрена, но има винаги правилни концентрични кръгове с по-ярки или по-слаби оцветявания. При младите гъби се наблюдава тънък сребристооцветен слой върху шапката, наподобяващ следата, която оставят охлювите. При пипане наранените места стават тъмнозелени. Също така и старите гъби стават зеленикави.
Ламели Доста гъсти, оранжеви, разклонени, редуват се по-къси и по-дълги, при старите гъби по-силно оцветени, отколкото шапката; те са твърди и чупливи, натиснатите места стават зеленикави и изпущат мляко. Както при всички млечници, така и при тази ламелите слизат значително надолу по пънчето, за което са здраво заловени.
Пънче До 10 cm високо и 1—3 cm дебело, твърдо и чупливо; към основата става по-тясно, отначало е плътно, а после изкуфява. По пънчето се забелязват, както и при други млечници, характерни „ямки”. То е оранжево-червено; като се разреже напреки, изпуща изобилно оранжево-червено мляко, което изтича изпод кожицата на пънчето, където то е обагрено оранжево, а по-навътре е по-белезникавожълто.
Месо Керемиденочервено, при разчупване изпуща оскъдно оранжево-червено мляко, непроменящо цвета си, което е добър белег за познаването на тази гъба. Разчупеното месо както на шапката, така и на пънчето променя цвета си в маслиненозелен след престой. Млякото е сладко и като изсъхне, става тъмнозелено. При старите гъби месото става шуплесто.
Спори Безцветни, с амилоидни мрежести орнаменти, късо елипсовидни с размери 9-11 х 6.5-7 μm. Споровият прашец е бял с лек жълто-розов оттенък.
Местообитание Рижиката расте в иглолистни и смесени гори, винаги под борове (Pinus), с които образува микориза. Широко разпространена из горските поляни, храсталаци и пр., и то от най-ниските до най-високите планински места. Появява се през юни и расте до края на ноември, почти до настъпване на зимата. Най-изобилно плододава през есенните месеци.
Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,7,8,9,10) След консумация на рижики, урината се оцветява в червено-оранжево.
Сходни видове Рижиката е един от многото и разнообразни видове млечници (Lactarius); всички те отделят капчици мляко (или латекс) след нараняване. Важни белези за определяне на Рижиката и други видове млечници са цветът на млякото, наличието на ямки по пънчето, и дървесният вид, с който гъбата асоциира. Рижиката се разпознава сравнително лесно благодарение на оранжевия цвят на цялото плодно тяло, оранжевото мляко, което се отделя и не променя цвета си, позеленяването на наранените места след престой, кръглите ямки по пънчето и симбиозата с борове (Pinus).
- Рижиката много прилича на Lactarius deterrimus (Смърчова рижика), вид който расте единствено под смърчове (Picea abies). Пънчето на този вид е без ямки и млякото от оранжево почервенява бавно.
- Lactarius semisanguifluus (Кървавочервена млечница) и Lactarius sanguifluus са също много близки по външен вид и също растат с борове. Месото на Lactarius semisanguifluus се променя при разрез (за около 10 минути) във виненочервено, а при Lactarius sanguifluus млякото от самото начало е кървавочервено и след това не се променя.
- Lactarius hemicyaneus (Синкава рижика, syn. Lactarius quieticolor) също расте под борове. Има не толкова яркооцветена шапка и в някои случаи допълнително синьо оцветяване. Месото от оранжево се превръща в виненочервено.
- Lactarius salmonicolor (Елова рижика) се среща под ели (Abies) и се различава с яркооранжево оцветяване на цялата гъба и липса на позеленяване.
- Нужно е внимание да не се обърка с Отровната млечница (Lactarius tominosus) която е с розова шапка с дебел, космат ръб и лютиво месо. Млякото е бяло и не променя цвета си. Расте с брези (Betula).
- Lactarius chrysorrheus (Жълтееща млечница) се среща в широколистни гори и има розово-оранжева шапка наподобяваща тази на Рижиката. Има по-светли ламели и бяло мляко, което скоро след отделянето пожълтява.
Текста подготвиха И. Трайков и П. Неделев.
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 5 Януари, 2020 г.
И Пирин
Чрез този линк ще можете да прочетете препоръките на Борис Асьов за разпознаване на видовете рижики. https://www.facebook.com/notes/%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81-%D0%B0%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BA%D0%B8/869644243080940?hc_location=ufi
Има една гъба, която пуска оранжево мляко при срез, изглежда точно като рижиката, но спороносния слой не е ламели а бяло – белезникав и гладък. Вероятно е някакъв близък вид. Знаете ли за каква гъба става въпрос и дали е ядлива ?
Възможно е да става въпрос за обикновени рижики опаразитени с гъбата Hypomyces lateritius, която преобразува спороносния слой. Не знаем дали такива плодни тела са безопасни за консумация.