Lactarius flavidus Boud.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Бледожълта млечница.

По света Lactaire jaunâtre (френски), Hellgelber Violett-Milchling (немски), Млечник желтоватый (руски).

Шапка Слабо изпъкнала при младите плодни тела, но скоро напълно плоска, често с наличие на плитко фуниевидно вдлъбване в централната част. Белезникаво-жълта, бледосламено-жълта до бледоохрено-жълта, често с малки жълтеникави или кафеникави петънца, понякога с едва забележимо зониране. Повърхността е гладка, слабо окосмена по ръба и лепкава при висока влажност. При нараняване на повърхността, след около 15-30 минути на мястото на наранените участъци се появяват лилави петна. Ръбът дълго време е подвит, после се изправя частично; равен и остър. С диаметър до 13 cm.

Ламели Широко прикрепени или леко низходящи по пънчето, често разклонени близо до него, относително гъсти. Цветът им е подобен или по-блед от този на шапката. При нараняване изтича обилно мляко. Цветът му е бяло – не се променя или се променя след дълъг период от време, ако сокът се пренесе веднага върху стъкло или хартия. След кратък контакт с ламелите или с месото обаче, цветът бързо става пурпурночервен до виолетов с кафеникави оттенъци. Вкусът на млечния сок е отначало умерен, после парлив.

Пънче Цилиндрично или изтъняващо към основата. Цветът му е подобен или по-блед от този на шапката; при нараняване реагира по същия начин. Повърхността е гладка до финозърнеста. височина до 6 cm. Отначало твърдо и плътно, но скоро след това – кухо.

Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Бледосламено-жълто. При контакт с въздуха, около 15 минути след срязване, променя цвета си до бледолилаво или виолетово. Миризмата му е слабо плодова, вкусът – парлив и тръпчив.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са елиптични, с размери 8.5-11.5 х 6,5-8.5 μm; покрити с къси шипчета, частично свързани помежду си чрез ребра, без да образуват мрежа.

Местообитание Среща се в широколистни гори, където е в микоризна връзка с дъб (Quercus), габър (Carpinus) и бук (Fagus), предимно върху варовита почва. Плододава през лятото и есента.

Коментар Няма данни за токсичност. Поради неприятния вкус гъбата е непригодна за ядене.

Сходни видове Lactarius flavidus e поставен в секция Uvidi (млечният сок и месото променят цвета си от бял в лилав, пурпурен), подсекция Aspideini (плодните тела са белезникави до охрено жълти). От млечниците в тази секция за България са съобщени три вида: Lactarius aspideus, Lactarius uvidus и Lactarius flavidus. В Европа са известни и други видове включително Lactarius repraesentaneus, Lactarius dryadophilus, Lactarius violascens и Lactarius luridus.

Много подобна на външен вид (най-вече по светлия цвят на шапката) е млечницата Lactarius aspideus. Тя обаче има по-дребни плодни тела (диаметър на шапката до 6 cm), а орнаментите върху спорите образуват отчетлива мрежа. Този вид предпочита местообитания с обилна почвена влага и съседство на върби (Salix) и елша (Alnus).

Млечницата Lactarius uvidus (от подсекция Uvidini – с лилави до кафеникави шапки) има шапка, оцветена в лилаво-сиво до бледопурпурно. Плододава в широколистни гори, понякога с примес от иглолистни, но предпочита влажни кисели почви.

Текста подготви А. Грозданов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 21 Януари, 2018 г.

Върни до горе