Lactarius lacunarum Romagn. ex Hora
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Lactarius decipiens var. lacunarum Romagn.

У нас Няма име.

По света Lactaire des bourbiers, Lactaire des ornières (френски), Pfützen-Milchling (немски), Млечник ячеистый, Млечник вогнутый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска, накрая фуниевидна, понякога с ниска гърбица в центъра. Кафеникаво-оранжева във влажно време, в сухо време – по-светла. Повърхността е гладка или слабо нагъната и суха. Ръбът отначало е подвит, след това се изправя. При по-стари екземпляри е подчертано назъбен. Диаметър до 5 cm.

Ламели Отначало кремаво-розови, по-късно бледоохрени, при застаряване с кафеникави петна. Сравнително гъсти, прираснали или низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко, което при изсъхване върху салфетка става жълтеникаво.

Пънче Цилиндрично. Оранжево-розово в горната част и оранжево-кафеникаво близо до основата. Повърхността е суха и гладка, но с неравности. Височина до 6 cm.

Месо Бледорозово до бледооранжево-кафяво, тънко и крехко. Кухо в областта на пънчето. Вкусът е неопределен, но понякога след престой в устата се усеща слаба горчивина. Миризмата е слаба, неопределена.

Спори Споровият прашец е белезникав до бледожълт. Спорите са с размери 6-8 х 5-6.5 μm.

Местообитание Широколистни гори. Образува микориза с различни дървесни видове, например с тополи (Populus), върби (Salix), елши (Alnus), дъбове (Quercus), бук (Fagus), бреза (Betula) и други. Предпочита по-влажни места, например по бреговете на блата, в канавки и близо до непресъхващи локви. Плододава в края на лятото и през есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Няколко вида млечници имат много сходен външен вид и се отличават трудно. Lactarius lacunarum расте с разнообразни видове дървета, но на постоянно влажни места. Кафеникаво-оранжевият цвят на шапката и пънчето, светлите ламели отделящи бяло мляко (изсъхващо жълтеникаво) и липсата на особена миризма са характерни белези за този вид.

Lactarius tabidus също предпочита преовлажнени места, най-често в брезови гори (Betula). Шапките са слабонабръчкани и по-бледи.

Lactarius decipiens расте най-често с дъб и габър на по-сухи места. Плодните тела достигат малко по-едри размери и имат преодбладавщо розово-кафеникаво оцветяване. Млякото става сярножълто при изсъхване, а миризмата е ароматна.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Септември, 2019 г.

Върни до горе