Lactarius lignyotus Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Lactaire velours (френски), Mohrenkopf-Milchling (немски), Млечник бурый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала с ниска, островърха гърбица в центъра, по-късно плоска до слабо фуниевидна. Тъмнокафява до почти черна, в редки случаи с по-светли участъци. Повърхността е суха, матова и неравна до силно набръчкана. Ръбът отначало е слабо подвит, но скоро след това се изправя и е назъбен. Диаметър до 8 cm.

Ламели Отначало бели, по-късно бледоохрени. На мястото на свързване с пънчето са тъмнокафяви. Не много гъсти, низбягващи. При нараняване изтича бяло, воднисто мляко, което става мръснорозово при изсъхване.

Пънче Цилиндрично. Тъмнокафяво, кадифено и сухо, с неравномерна повърхност. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, слабо порозовява след престой, плътно, но в пънчето става кухо. Миризмата и вкусът са приятни.

Спори Споровият прашец е кремаво-жълтеникав. Спорите са с размери 8-10 х 7.5-9 μm.

Местообитание Планински иглолистни гори със смърч (Picea), обикновено на влажни места. Плододава поединично или на малки групи през лятото. Известни са находища в западните Родопи, но видът е сравнително рядък. Има вероятност да расте в аналогични местообитания в другите високи планини и трябва да бъде потърсен.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius lignyotus има характерен външен вид и не затруднява определянето. В планинските иглолистни гори се среща един близък вид, Lactarius picinus. Плодните тела на този вид обикновено са по-едри и месести, имат подобна кадифена шапка но без гърбица и по-гъсти ламели.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Април, 2021 г.

Върни до горе