Lactarius plumbeus (Bull.) Gray
семейство Russulaceae (Гълъбки)
синоними Lactarius turpis (Weinm.) Fr., Lactarius necator sensu auct. mult.
У нас Няма име.
По света Ugly milkcap (английски), Lactaire plombé (френски), Olivbraune Milchling (немски), Груздь чёрный (руски).
Шапка До 15 cm в диаметър. Леко изпъкнала, с вдлъбнатина в централната част. Ръбът дълго време е подвит навътре. Повърхността е с тъмен маслиненозелено-кафяв цвят (после дори до кафяво-черен), по-светъл в периферната зона. Понякога централната част е лепкава и слизеста, влакнеста към ръба.
Ламели Плътно прикрепени към пънчето или много слабо низходящи, гъсти. Най-често бели, рядко кремави до бледо бежови. При нараняване млякото е обилно, бяло, не променя цвета си. След по-продължително престояване на въздух изсъхва и оцветява пластинките до тъмно зеленикаво-кафяво.
Пънче Високо е до 7 cm. Цветът му е подобен на този на шапката, но най-често по-светъл. Цилиндрично или слабо стесняващо се към основата, често с плитки вдлъбнатини (ямки) по повърхността му. При младите гъби е плътно, но скоро става кухо.
Месо Бяло, след срязване на места се променя до кафяво. Вкусът – особено на млякото – е остър (парлив, лютив). Аромат почти липсва.
Спори Споровият отпечатък е кремав. Спорите са широко елиптични, с размери 7.5–8.5 x 6–7 μm с характерните за род Lactarius ръбове и брадавички, образуващи мрежа.
Местобитание Обикновено под бреза (Betula) върху влажна почва, но също и в иглолистни гори. Появява се от юни до ноември.
Годност за ядене Поради парещия вкус много западни автори я считат за неядлива или ядлива с ниско качество. (Източници: №5,9,10) Според някои автори може да предизвиква и леки симптоми на стомашно-чревно отравяне. (Източник: №6) Освен това съдържа вещество (necatorin) с мутагенно действие (възможен канцероген). В Русия обаче традиционно се консумира, след като се извари и осоли. (Източник: сайт Грибы Калужской области)
Сходни видове Малко вероятно е да се идентифицира погрешно. Старите плодни тела на Russula nigricans (Черна гълъбка) имат подобен външен вид, но могат веднага да бъдат разпознати по оцветяването на месото им в червено веднага след срязване. Може случайно да се сбърка и с Lactarius blennius (Сиво-зелена млечница), която обаче е с доста по-светла и по-малка шапка.
Текста подготви А. Грозданов.
Наблюдения
30.6.2018 | ПП Врачански балкан | Под брези (Betula) | П. Неделев |
30.9.2012 | Златните мостове, Витоша | Под брези (Betula) в близост до поток | П. Неделев |
4.11.2012 | с. Балша, Софийско | В смесена гора с бреза (Betula) и бор (Pinus) | П. Неделев |
Последна редакция на pavel от 19 Януари, 2019 г.
Leave a Reply