Lactarius quietus (Fr.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Дъбова млечница.

По света Oak milkcap (английски), Lactaire tranquille (френски), Eichen-Milchling (немски), Млечник нейтральный (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска с плитка вдлъбнатина в центъра. Светлокафява, понякога с кръгли кафяви петна или слаба зонираност. Повърхността има фини неравности и е суха и лъскава. Ръбът дълго време остава подвит, накрая е изправен. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало кремави, по-късно бледоохрени до охрени и с кафеникави петънца. Гъсти и прираснали до слабо низбягващи. При нараняване изпускат бяло или белезникаво мляко, което изсъхва бледожълто.

Пънче Цилиндрично. С цвета на шапката, но по-бледо. Повърхността е суха и гладка. Височина до 8 cm.

Месо Розово-кафеникаво, дебело и плътно, но понякога кухо в областта на пънчето. Вкусът в началото е неопределен, по-късно слабо лютив. Миризмата е тежка и натрапчива, напомняща бръмбари или други насекоми.

Спори Споровият прашец е бледожълт. Спорите са с размери 7-9 х 5.5-7 μm.

Местообитание В гори и паркове под дъбове (Quercus), с които образува микориза. Плододава на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius quietus има сравнително едри и месести плодни тела с характерна неприятна миризма, за разлика от други кафяви млечници растящи в дъбовите гори.

Lactarius decipiens има по-малки плодни тела с розово-кафеникави шапки и пънче и различна миризма.

Lactarius fraxineus расте под ясен (Fraxinus) и има подчертано зонирана шапка.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Юни, 2017 г.

Върни до горе