Lactarius rufus (Scop.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Дъбарка.

По света Rufous milkcap (английски), Lactaire roux (френски), Rotbrauner Milchling (немски), Горькушка (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска и накрая фуниевидна, почти винаги с ниска гърбица в центъра. Кафява, розово-кафява, оранжево-кафява или керемиденочервена. Повърхността е суха и матова, с фини неравности, но лъскава. Ръбът отначало е подвит, но скоро след това се изправя. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало кремави, по-късно бледорозово-кафяви. Гъсти, прираснали към пънчето или низбягващи. При нараняване се отделят капчици бяло мляко.

Пънче Цилиндрично. Розово-кафяво до кафяво, гладко. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, плътно, но кухо в пънчето и чупливо. Вкусът отначало е неопределен, но бързо преминава в силно лютив. Млякото е също лютиво. Миризмата е неопределена.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-9.5 х 5.5-7 μm.

Местообитание Иглолистни гори, най-често под бор (Pinus) или смърч (Picea). Рядко може да се срещне под широколистни дървета като бук (Fagus) и бреза (Betula). (Не расте под дъбове, въпреки народното име на гъбата.) Предпочита кисели почви. Плододава на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива. Според някои автори може да причини стомашно-чревно разстройство. (Източници: №5,8,9,18,Funghiitaliani.it)

Сходни видове Lactarius rufus се разпознава по кафявата шапка с неравна, лъскава повърхност и гърбица в центъра, бялото мляко, лютивия вкус и местообитанието. В иглолистни гори се среща и Lactarius hepaticus, един друг вид с кафеникава шапка, бяло мляко, което постепенно пожълтява и неопределен до слабо горчив вкус. Lactarius badiosanguineus също расте в иглолистни гори и има оранжево-червена до винена шапка с по-тъмен център и по-светла периферия, бяло мляко и почти без особен вкус.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 4 Септември, 2015

Върни до горе