Lactarius salmonicolor R. Heim & Leclair
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Елова рижика.
По света Lactaire couleur saumon (френски), Lachs-Reizker (немски), Рыжик лососевый (руски).
Шапка Отначало изпъкнала с централна вдлъбнатина, по-късно фуниевидна. Оранжева, много рядко със зелени петна при по-старите гъби (в сравнение с някои сходни видове), с шарка от концентрични ивици развита в различна степен. Повърхността е гладка, влажна и . Ръбът дълго време остава подвит. До 12 cm в диаметър.
Ламели Гъсти, розово-оранжеви, прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване изтича малко количество мляко с оранжево-червеникав цвят. При престой слабо потъмнява до червеникаво.
Пънче Цилиндрично, оранжево, гладко. Често покрито с овални петна. Високо до 7 cm.
Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Оранжево, но стените на кухината са по-светли. По-късно слабо потъмнява до червеникаво. Първоначално вкусът е приятен, по-късно става стипчив и неприятен. Миризмата е приятна.
Спори Споровият прашец е розово-бежов. Спорите са елипсовидни, с мрежеста орнаментация. Размери 8-11 х 7-9 μm.
Местообитание Среща се единствено в присъствието на ели (Abies). Плододава от края на лятото до края на есента.
Коментар Според някои автори е ядлива (Източници: №6,8,9,10), но други я считат за неядлива. (Източници: №5,7)
Сходни видове Специфичната асоциация на тази гъба с елите помага значително за определянето ѝ. Сходни видове млечници от групата на рижиките растат в асоциации с други иглолистни дървета. Гъби като обикновената Рижика (Lactarius deliciosus) и Кървавочервената млечница (Lactarius semisanguifluus) се срещат под борове (Pinus). Смърчовата рижика (Lactarius deterrimus) расте под смърч (Picea) и показва зеленеене в по-голяма степен от Lactarius salmonicolor.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 6 Октомври, 2023 г.
Абсолютно ядлива е, но неопитните гъбари могат лесно да я събркат с Отровна млечница.