Lactarius salmonicolor R. Heim & Leclair
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Елова рижика.

По света Lactaire couleur saumon (френски), Lachs-Reizker (немски), Рыжик лососевый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала с централна вдлъбнатина, по-късно фуниевидна. Оранжева, много рядко със зелени петна при по-старите гъби (в сравнение с някои сходни видове), с шарка от концентрични ивици развита в различна степен. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът дълго време остава подвит. До 12 cm в диаметър.

Ламели Гъсти, розово-оранжеви, прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване изтича малко количество мляко с оранжево-червеникав цвят. По-късно млякото покафенява.

Пънче Цилиндрично, оранжево, гладко. Често покрито с овални петна. Високо до 7 cm.

Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Оранжево, но стените на кухината са по-светли. По-късно покафенява. Първоначално вкусът е приятен, по-късно става стипчив и неприятен. Миризмата е приятна.

Спори Споровият прашец е розово-бежов. Спорите са елипсовидни, с мрежеста орнаментация. Размери 9.5-11.5 х 7-9.5 μm.

Местообитание Среща се единствено в присъствието на ели (Abies). Плододава от края на лятото до края на есента.

Коментар Според някои автори е ядлива (Източници: №6,8,9,10), но други я считат за неядлива. (Източници: №5,7)

Сходни видове Специфичната асоциация на тази гъба с елите помага значително за определянето й. Сходни видове растат в асоциации с други иглолистни дървета. Гъби като Рижиката (Lactarius deliciosus) и Кървавочервената млечница (Lactarius semisanguifluus) се срещат под бор (Pinus). Смърчовата рижика (Lactarius deterrimus) расте под смърч (Picea).

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 29 Септември, 2018 г.

Върни до горе