Lactarius salmonicolor R. Heim & Leclair
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Елова рижика.

По света Lactaire couleur saumon (френски), Lachs-Reizker (немски), Рыжик лососевый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала с централна вдлъбнатина, по-късно фуниевидна. Оранжева, много рядко със зелени петна при по-старите гъби (в сравнение с някои сходни видове), с шарка от концентрични ивици развита в различна степен. Повърхността е гладка, влажна и . Ръбът дълго време остава подвит. До 12 cm в диаметър.

Ламели Гъсти, розово-оранжеви, прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване изтича малко количество мляко с оранжево-червеникав цвят. При престой слабо потъмнява до червеникаво.

Пънче Цилиндрично, оранжево, гладко. Често покрито с овални петна. Високо до 7 cm.

Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Оранжево, но стените на кухината са по-светли. По-късно слабо потъмнява до червеникаво. Първоначално вкусът е приятен, по-късно става стипчив и неприятен. Миризмата е приятна.

Спори Споровият прашец е розово-бежов. Спорите са елипсовидни, с мрежеста орнаментация. Размери 8-11 х 7-9 μm.

Местообитание Среща се единствено в присъствието на ели (Abies). Плододава от края на лятото до края на есента.

Коментар Според някои автори е ядлива (Източници: №6,8,9,10), но други я считат за неядлива. (Източници: №5,7)

Сходни видове Специфичната асоциация на тази гъба с елите помага значително за определянето ѝ. Сходни видове млечници от групата на рижиките растат в асоциации с други иглолистни дървета. Гъби като обикновената Рижика (Lactarius deliciosus) и Кървавочервената млечница (Lactarius semisanguifluus) се срещат под борове (Pinus). Смърчовата рижика (Lactarius deterrimus) расте под смърч (Picea) и показва зеленеене в по-голяма степен от Lactarius salmonicolor.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Октомври, 2023 г.

Върни до горе