Lactarius sanguifluus.
Lactarius sanguifluus (Paulet) Fr. s. lat.
семейство Russulaceae (Гълъбки)
У нас Няма име.
По света Lactaire sanguin (френски), Weinroter Kiefern-Reizker (немски), Рыжик красный (руски).
Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска и с плитка вдлъбнатина. Охрено-оранжева до бледооранжева, понякога с винен тон, често със зеленикави петна, без или със слабо изразени концентрични ивици. Повърхността е гладка и влажна или суха. Ръбът отначало е подвит, но скоро се изправя. Диаметър до 10 cm.
Ламели Отначало сиво-розови, по-късно меснорозови. Гъсти, прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване изтича малко количество мляко с тъмночервен цвят.
Пънче Цилиндрично или изтъняващо към основата. Сивкаво-розово, в най-горната част – белезникаво. Повърхността е гладка. Обичайно с малко на брой дребни, овални, тъмни петънца. Височина до 6 cm.
Месо Плътно в областта на шапката и кухо в пънчето. Тъмночервено до виненочервено, но стените на кухината са по-светли. Всички части позеленяват след престой. Вкусът е приятен, понякога нагарча слабо след време. Миризмата е приятна.
Спори Споровият прашец е кремав до тъмнокремав. Спорите са с размери 8-9.5 х 6.5-8 μm
Местообитание Под бор (Pinus). Предпочита топли, южни гори и варовита почва. Плододава на групи през есента.
Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №6,9,10,15,18)
Сходни видове Lactarius sanguifluus се разпознава по оранжевата шапка, меснорозовите ламели отделящи тъмночервено мляко, тъмночервеното месо и местообитанието.
Най-близкият вид е Lactarius vinosus, който се среща в средиземноморски борови гори. Плодните тела на този вид имат преобладаващо винено оцветяване по шапката, ламелите и пънчето. Шапката обикновено е подчертано зонирана, а млякото и месото са виненочервени.
Близки видове млечници, като Lactarius deliciosus (Рижика) и други имат оранжеви ламели отделящи оранжево мляко. Lactarius semisanguifluus (Кървавочервена млечница) има оранжеви ламели и оранжево мляко, което след кратък престой придобива виненочервен цвят.
Текста подготви П. Неделев.
Lactarius sanguifluus. Ламелите са меснорозови, млякото е винено и оскъдно.
Lactarius sanguifluus. Месото е тъмночервено до виненочервено.
Lactarius sanguifluus.
Lactarius sanguifluus.
Lactarius sanguifluus.
Последна редакция на pavel от 3 Февруари, 2016 г.
Следващият текст е публикуван на 2 ноември 2017 от Ивелина Асьова във Фесбук групата „Гъбите и гъбарите“. Вероятно ще бъде полезен на много любители!
„Това, което гъбарите у нас наричат „рижика“, са всъщност 8 съвсем отделни вида млечници. За щастие, всичките явно са ядливи, защото ако някой от тези 8 вида беше отровен, Пирогов щеше да е пълен.
Видовете и как се различават:
Млякото виненочервено
– L. vinosus – млякото виненочервено, шапката с кафяви тонове, расте с бор;
– L. sanguifluus – млякото виненочервено, шапката +/- бледооранжева, расте с бор
– L. hemicyaneus – млякото оранжево до виненочервено, месото в шапката синьо, расте с бор
Млякото оранжево на въздуха, понякога след известно време потъмняващо до виненочервено
– L. deliciosus (баш рижика) – плодното тяло в оранжеви тонове, млякото оранжево, расте с бор
– L. quieticolor – Шапката с кафяви тонов, млякото потъмнява до винено, расте с бор
– L. semisanguifluus – шапката с оранжеви тонове, млякото потъмнява до винено, расте с бор. Ламели светло лилави
– L. deterrimus – като L. deliciosus, но расте само със смърч
– L. salmonicolor – плодното тяло жълтооранжево, не позеленява за разлика от горните 4, млякото оранжево, расте само с ела.“