Lactarius subdulcis (Pers.) Gray
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Mild milkcap (английски), Lactaire douceâtre, Lactaire caoutchouc (френски), Süßlicher Buchen-Milchling (немски), Краснушка (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска и накрая слабо фуниевидна, често с ниска гърбица в центъра. Бледорозово-кафеникава или лешниковокафява. Повърхността е гладка до слабо набръчкана и суха или влажна. Ръбът отначало е слабо подвит, но скоро се изправя и може да е слабо набразден. Диаметър до 5 cm.

Ламели Отначало кремави, по-късно бледорозово-кафеникави и накрая с кафеникави петна. Гъсти и прираснали към пънчето или слабо низбягващи. При нараняване се отделя мляко с бял цвят.

Пънче Цилиндрично. Розово-кафеникаво или кафеникаво, в основата с белезникави власинки. Повърхността е гладка. Височина до 6 cm.

Месо Белезникаво до кремаво, тънко и меко. В областта на пънчето – кухо. Миризмата е неопределена до слабо неприятна. Вкусът отначало е неопределен, но по-късно става слабо лютиво-горчив.

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са с размери 7-9 х 6-7 μm.

Местообитание Букови гори (Fagus). Плододава на групи през лятото и есента.

Коментар Ядлива според някои автори и неядлива според други. (Източници: №5,7,8,9,10,18,Funghiitaliani.it)

Сходни видове Lactarius subdulcis се разпознава по местообитанието, малкия размер на плодните тела, цвета и отсъствието на зони по шапката, ниската гърбица, бялото и непроменящо цвета си мляко и вкуса. В букови гори могат да се срещнат близки видове като Lactarius fulvissimus, с по-тъмна оранжево-кафява шапка, Lactarius decipiens с бяло мляко, което пожълтява след престой и изсъхване и едрите Lactarius rubrocinctus и Lactarius pallidus.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Март, 2021 г.

Върни до горе