Lactarius tabidus Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоним Lactarius theiogalus sensu auct. mult.

У нас Няма име.

По света Birch milkcap (английски), Lactaire chiffonné, Lactaire dépérissant (френски), Flatter-Milchling, Milder Schwefelmilchling (немски), Млечник чахлый, Груздь нежный (руски).

Шапка Отначало изпъкнала и вдлъбната в центъра, накрая фуниевидна. Понякога с ниска гърбица в центъра. Светлокафява, охренокафеникава или бледооранжева, по-светла по периферията, със слабо проявена зонираност. Повърхността е суха и гладка, по-късно набръчкана радиално. Ръбът е подвит отначало, след това се изправя. При по-стари екземпляри е подчертано назъбен. Диаметър до 5 cm.

Ламели Отначало кремави, по-късно кремаво-розови. Понякога с кафеникави петънца. Умерено гъсти, прираснали или низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко, което при престой пожълтява слабо. При изсъхване върху салфетка пожълтява.

Пънче Цилиндрично. С цвета на шапката, по-късно може да потъмнее до ръждиво от основата. Повърхността е суха и гладка, но с неравности. Височина до 8 cm.

Месо Бледорозово, тънко и крехко. Кухо в областта на пънчето. Вкусът е неопределен, след дълъг престой слабо лютив или горчив. Миризмата е слаба, неопределена.

Спори Споровият прашец е белезникав. Спорите са с размери 6-9 х 5.5-7 μm.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори, като най-често се среща в присъствието на брези (Betula), но има сведения, че може да образува микориза и с други дървета като смърч (Picea), борове (Pinus), дъбове (Quercus) и други. Предпочита влажни места и кисели почви. Плододава на групи през лятото и есента. Широко разпространен и често срещан вид в много европейски страни. Няма достатъчно данни от България.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius tabidus е един от няколко вида малки и невзрачни млечници с кафеникави шапки отделящи бяло мляко. Важни характеристики са бледото оцветяване, набръчканата повърхност на шапката, пожълтяването на млякото и местообитанието.

Lactarius subdulcis е вид със сходно оцветяване, но расте в букови гори. В основата се виждат белезникави косъмчета, които при L. tabidus липсват.

Lactarius lacunarum има по-тъмна оранжево-кафеникава шапка. Расте на влажни места с тополи и разнообразни други дървета.

Lactarius glyciosmus (Кокосова млечница) мирише на кокос и расте в асоциация с брези.

Lactarius decipiens има гладка розово-кафява шапка, отчетлива миризма и по-силен горчиво-лютив вкус. Расте с различни дървета, най-често дъбове и габъри.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Септември, 2019 г.

Върни до горе