Lactarius uvidus (Fr.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Shiner (английски), Lactaire humide (френски), Klebriger Violett-Milchling (немски), Млечник мокрый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, накрая плитко фуниевидна. Бледорозова, сиво-розова, кафеникаво-розова, розово-кремава или изцяло кремава. Обикновено не личат контрастни зони, но понякога се виждат ситни тъмни петънца подредени в кръг. Повърхността е блестяща, влажна и лигава, във влажно време – слузеста. Наранените места се обагрят лилаво. Ръбът е подвит отначало, но скоро се изправя. Диаметър до 10 cm.

Ламели Отначало бледокремави, после кремави. Умерено гъсти, прираснали до низбягващи. При нараняване отделят бяло мляко, което след няколко минути се оцветява лилаво.

Пънче Цилиндрично. Бяло, кремаво или бледорозово-кафеникаво. Повърхността е гладка, понякога с плитки вдлъбнатини, мазна или слузеста. Наранените места се оцветяват лилави.

Месо Бяло, плътно, но тънко и кухо в пънчето. Миризмата е неопределена. Вкусът е приятен до слабо горчив.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са с размери 8.5-11 х 7-8.5 μm. Орнаментирани са с гредички.

Местообитание Гори. Образува микориза с разнообразни дървета, като в литературата най-вече се споменават брези (Betula), върби (Salix) и смърч (Picea abies). Плододава поединично или на групи през есента.

*Екземплярите от снимките са от две находища. При първото гъбите са намерени в млада смесена гора от бор, габър и дъб през ноември 2017 г. (с. Горно Озирово, Монтанско). При второто единично плодно тяло е намерено във влажна зона в гора от смърч, ела, бук и зелена елша през септември 2023 г. (м. Кирилова поляна, ПП „Рилски манастир“).

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius uvidus принадлежи към група от млечници с полилавяващо мляко (секция Uvidi). Lactarius luridus и Lactarius violascens имат много близък външен вид, което усложнява определянето. По правило L. uvidus се отличава от останалите с по-слузеста и по-бледа шапка. Освен това по шапката почти липсват кръгли петънца и зонираност. L. luridus и L. violascens имат по-сухи шапки и предпочитат по-топли местообитания – широколистни, особено дъбови, гори.

L. luridus има сивкава или сивкаво-кафеникава шапка с окраска от кръгли петънца и слаба зонираност. L. violascens има месеста виненокафява шапка с изразена зонираност и мляко оцветяващо се тъмнолилаво. Много от споменатите белези се преливат и на практика разликите не са толкова очевидни.

Бледожълтата млечница (Lactarius flavidus) също има полилавяващо мляко защото принадлежи към същата секция. Лесно се определя по светложълтия цвят на шапката.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Октомври, 2023 г.

Върни до горе