Lactarius vietus (Fr.) Fr.
семейство Russulaceae (Гълъбки)

У нас Няма име.

По света Grey milkcap (английски), Lactaire fané (френски), Graufleckender Milchling (немски), Млечник блёклый, Млечник вялый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска, накрая слабофуниевидна, понякога с ниска гърбица в центъра. Бледорозово-кафеникава до сива, често с концентрични зони. Повърхността е гладка и влажна. Ръбът отначало е подвит, след това се изправя. При по-стари екземпляри често има вълнообразен ход. Диаметър до 7 cm.

Ламели Отначало белезникави, по-късно кремави до бледорозови. Гъсти, прираснали или низбягващи. При нараняване изпускат бяло мляко, което изсъхва сиво-зеленикаво.

Пънче Цилиндрично. С цвета на шапката, но по-бледо. Често в най-горната част с тясна белезникава зона. Повърхността е суха и гладка. Височина до 8 cm.

Месо Бледорозово-сиво, крехко и меко. Кухо в областта на пънчето. Вкусът е лютив. Миризмата е слаба, неопределена.

Спори Споровият прашец е бледокремав. Спорите са с размери 7-8.5 х 6-7 μm.

Местообитание Планински гори с брези (Betula), с които образува микориза. Предпочита влажни места и кисели почви. Плододава на групи през лятото и есента.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Lactarius vietus обикновено не затруднява определянето благодарение на розово-сивия цвят на шапката и ограниченото местообитание. Може да се сбърка с други млечници растящи под брези.

• Lactarius pilatii е много близък вид с по-тъмна шапка и по-изпъкнала гърбица. Има издължено пънче и предпочита торфени блата със сфагнум (Sphagnum).
• Lactarius glyciosmus (Кокосова млечница) има подчертана миризма на кокос.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 1 Декември, 2018 г.

Върни до горе