Lactifluus glaucescens (Crossl.) Verbeken
семейство Russulaceae (Гълъбки)

синоними Lactarius glaucescens Crossl., Lactarius pergamenus sensu auct.

У нас Няма име.

По света Lactaire verdissant, Lactaire glaucescent (френски), Grünender Pfeffer-Milchling (немски), Груздь сизоватый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоска, с вдлъбнатина в центъра. Бяла до кремава, понякога с охрено-кафеникави петна и често с полепнала шума. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е подвит отначало, след това се изправя. Диаметър до 15 cm.

Ламели Бели до кремави. Много гъсти, тънки и прираснали до низбягващи. При нараняване отделят бяло мляко, често обилно. Скоро след това млякото слабо позеленява. То реагира с разтвор на калиева основа (KOH) и се оцветява жълто-оранжево.

Пънче Цилиндрично или слабо изтъняващо към основата, дебело. Бяло, понякога с кафеникави петна. Повърхността е гладка и суха. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, дебело и твърдо. След престой придобива зеленикав оттенък. С лютив вкус и без особена миризма.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са с размери 7-9 х 5.5-6.5 μm.

Местообитание Широколистни гори, като образува микориза с бук (Fagus), дъб (Quercus) и други. Плододава поединично или на групи през лятото.

Коментар Неядлива гъба.

Сходни видове Безспорно най-близкият вид е Лютивата млечница (Lactifluus piperatus). Има голяма вероятност гъбари употребяващи L. piperatus да събират неосъзнато и този вид. Външният вид на L. piperatus е почти еднакъв, но млякото, дори и след престой, не позеленява. Освен това липсва жълто-оранжевата реакция с калиева основа.

Вълнестата млечница (Lactifluus vellereus) и Бертильоновата млечница (Lactifluus bertillonii) имат по-редки ламели.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 22 Март, 2020 г.

Върни до горе