Lanmaoa fragrans (Vittad.) Vizzini, Gelardi & Simonini
семейство Boletaceae (Манатаркови)
синоним Boletus fragrans Vittad.
У нас Няма име.
По света Fragrant bolete (английски), Bolet odorant (френски), Starkriechender Röhrling (немски), Болет ароматный (руски).
Шапка Първоначално полусферична, по-късно изпъкнала, плоско-изпъкнала до плоска. Кафява до тъмнокафява, понякога червеникавокафява. Не променя цвета си при одраскване. При по-младите екземпляри повърхността е финовлакнеста или като кадифе, после – суха, гола и гладка. Ръбът на шапката често е вълнообразен. До 15 cm в диаметър.
Тръбички Бледожълти до жълти с маслиненозеленикав оттенък, посиняват при одраскване. Порите са с цвета на тръбичките, понякога с ръждив оттенък, посиняват или почерняват при одраскване/притискане.
Пънче Дебело и сравнително късо, цилиндрично, бухалковидно или издуто в средата, понякога изтъняващо (кореноподобно) към основата. Кремаво или бледожълто до жълто в горната половина. В долната му част – с оцветени като пънчето или по-тъмни кафеникави или червеникави зрънца. Мрежа липсва. Посинява или почернява при одраскване.
Месо Кремаво или белезникаво в шапката, бледолимоненожълто в пънчето. Посинява слабо при разрязване на плодното тяло. Миризмата му е по-скоро неопределена, в известна степен – плодова. Усилва се при по-старите плодни тела и след изсушаване. Вкусът е слабо кисел.
Спори Спорите са с размери 10–13 × 4–4.5 μm.
Местообитание В топли широколистни гори, често на групи от по няколко плодни тела. Образува микориза с дъбове (Quercus). В Европа се среща най-често в Средиземноморието, рядко – в Централна и Западна Европа, липсва в северните страни. Появява се в края на лятото и есента.
Сходни видове Възможно да бъде сбъркан с Hemileccinum impolitum (Сиво-жълта манатарка), който има непроменящи цвета си месо, тръбички и пори. Формите с червенокафява шапка донякъде наподобяват Baorangia emileorum (=Boletus spretus, Boletus aemilii).
Автор на описанието Б. Асьов (на английски). Текста преведе А. Грозданов. Оригиналната версия и допълнителни снимки може да намерите в сайта за манатаркови гъби boletales.com.
Коментар на manatarka.org Ядлива гъба. (Източници: №9,15, Funghiitaliani.it)
Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.
Последна редакция на pavel от 10 Ноември, 2020 г.
Много добро описание на вида, но бих искала да допълня. Вчера,14.10.2020 г. открих две групи, едната от десетина броя, другата от четири. Едра, масивна, слънчева гъба с топли есенни цветове. Очевидно топлолюбива, защото макар и в микориза с дъб предпочиташе огряната от слънце пътека и по.близо до храстовидна растителност: трънки, граг, дива круша, отстояща на 20 метра от гората. От докосване посиняваше леко, но при разрез посиня бързо и според мен силно. Находката е от област Краище – планина Черна гора.