Червена брезовка

Червена брезовка (Leccinum aurantiacum).

Leccinum aurantiacum (Bull.) Gray
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Boletus rufus Schaeff., Leccinum quercinum (Pilát) E.E. Green & Watling

У нас Червена брезовка, Оранжева брезовка, Оранжева манатарка.

По света Bolet orangé, Bolet roux (френски), Laubwald-Rotkappe (немски), Подосиновик красный, Обабок дубовый (руски).

Шапка До 15 cm в диаметър. Отначало конусовидна до изпъкнала или полусферична, по-късно изпъкнала и почти плоска. Ярко червена до червено-кафява, понякога по-оранжево-жълта по периферията. Повърхността отначало е финомъхеста, но с остаряване се напуква изцяло на ситни люспи. Ръбът от слабо подвит се изправя. Могат да бъдат наблюдавани парцали с триъгълна или неправилна форма, висящи от ръба на шапката, обикновено при млади гъби.

Тръбички Кремаво-бели до бледокафяви, слабо прираснали до прираснали към пънчето. Порите са жълтеникаво-бели до бледокафяви и покафеняват след одраскване.

Пънче Цилиндрично, бухалковидно или вретеновидно. Белезникаво, често с ясно синьо оцветяване в основата и особено след докосване. Изцяло покрито с люспици, които са ситни и малко на брой в най-горната част и груби, по-гъсти и често сраснали в близост до основата. Люспиците първоначално са червеникави и потъмняват до червено-кафяво или червеникаво-черно с остаряване. Височина до 27 cm.

Месо Бяло, променящо се виолетово-сиво, сиво или почти черно при нараняване. В основата на пънчето придобива синьо-зелен цвят. Плътно и твърдо. Няма особена миризма или вкус.

Спори Спорите са с размери 12.5 – 18.5 х 3.6 -5.1 μm.

Местообитание Среща се поединично или на групи в широколистни гори. Установено е, че образува микориза със следните дървета: тополи (Populus), дъбове (Quercus) и брези (Betula), по-рядко с върби (Salix), бук (Fagus), кестен (Castanea) и липа (Tilia). Плододава през лятото и есента. Видът е широко разпространен в Европа.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Уязвим“ (VU).

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10,12)

Сходни видове Leccinum albostipitatum е сходен вид, който расте с тополи (Populus). Люспиците на пънчето са изцяло бели при младите екземпляри на L. albostipitatum, след което потъмняват с остаряване, докато L. aurantiacum обикновено е с червеникаво-кафяви люспици, които и при младите гъби са червеникави.

Leccinum vulpinum и Leccinum piceinum, които растат съответно с бор (Pinus) и смърч (Picea) се отличават с по-тъмни червеникаво-кафяви шапки. Според Machiel E. Noordeloos предстои да бъде изяснен въпросът, дали двата вида са генетично различни. Познати са от централна и северна Европа.

Leccinum versipelle е друг вид, който расте единствено с брези (Betula). Има шапка с характерен светлооранжев цвят и пънче с тъмносиви до черни люспици.

Описанието подготви П. Неделев. Използвани са данни от описанието на Machiel E. Noordeloos. Разгледайте допълнителни снимки в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Червени брезовки (Leccinum aurantiacum).

Червена брезовка (Leccinum aurantiacum). След разрязване бялото месо бавно потъмнява.

 

 

 

 

 

 

 

 

Млада Червена брезовка (Leccinum aurantiacum). Люспиците върху пънчето са черевено-кафеникави до черни.

Червени брезовка (Leccinum aurantiacum). В основата на пънчето има участък със синьо-зелен цвят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Червена брезовка (Leccinum aurantiacum).

Червена брезовка (Leccinum aurantiacum).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Млада Червена брезовка (Leccinum aurantiacum).

Червена брезовка (Leccinum aurantiacum).

Червена брезовка (Leccinum aurantiacum).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Септември, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>