Leccinum aurantiacum (Bull.) Gray
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоними Boletus rufus Schaeff., Leccinum quercinum (Pilát) E.E. Green & Watling

У нас Червена брезовка, Оранжева брезовка, Оранжева манатарка.

По света Bolet orangé, Bolet roux (френски), Laubwald-Rotkappe (немски), Подосиновик красный, Обабок дубовый (руски).

Шапка До 15 cm в диаметър. Отначало конусовидна до изпъкнала или полусферична, по-късно изпъкнала и почти плоска. Ярко червена до червено-кафява, понякога по-оранжево-жълта по периферията. Повърхността отначало е финомъхеста, но с остаряване се напуква изцяло на ситни люспи. Ръбът от слабо подвит се изправя. Могат да бъдат наблюдавани парцали с триъгълна или неправилна форма, висящи от ръба на шапката, обикновено при млади гъби.

Тръбички Кремаво-бели до бледокафяви, слабо прираснали до прираснали към пънчето. Порите са жълтеникаво-бели до бледокафяви и покафеняват след одраскване.

Пънче Цилиндрично, бухалковидно или вретеновидно. Белезникаво, често с ясно синьо оцветяване в основата и особено след докосване. Изцяло покрито с люспици, които са ситни и малко на брой в най-горната част и груби, по-гъсти и често сраснали в близост до основата. Люспиците първоначално са червеникави и потъмняват до червено-кафяво или червеникаво-черно с остаряване. Височина до 27 cm.

Месо Бяло, променящо се виолетово-сиво, сиво или почти черно при нараняване. В основата на пънчето придобива синьо-зелен цвят. Плътно и твърдо. Няма особена миризма или вкус.

Спори Спорите са с размери 12.5 – 18.5 х 3.6 -5.1 μm.

Местообитание Среща се поединично или на групи в широколистни гори. Установено е, че образува микориза със следните дървета: тополи (Populus), дъбове (Quercus) и брези (Betula), по-рядко с върби (Salix), бук (Fagus), кестен (Castanea) и липа (Tilia). Плододава през лятото и есента. Видът е широко разпространен в Европа.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България с категория „Уязвим“ (VU). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10,12)

Сходни видове Leccinum albostipitatum е сходен вид, който расте с тополи (Populus). Люспиците на пънчето са изцяло бели при младите екземпляри на L. albostipitatum, след което потъмняват с остаряване, докато L. aurantiacum обикновено е с червеникаво-кафяви люспици, които и при младите гъби са червеникави.

Leccinum vulpinum и Leccinum piceinum, които растат съответно с бор (Pinus) и смърч (Picea) се отличават с по-тъмни червеникаво-кафяви шапки. Според Machiel E. Noordeloos предстои да бъде изяснен въпросът, дали двата вида са генетично различни. Познати са от централна и северна Европа.

Leccinum versipelle е друг вид, който расте единствено с брези (Betula). Има шапка с характерен светлооранжев цвят и пънче с тъмносиви до черни люспици.

Описанието подготви П. Неделев. Използвани са данни от описанието на Machiel E. Noordeloos. Разгледайте допълнителни снимки в сайта за манатаркови гъби boletales.com.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 2 Ноември, 2022 г.

Върни до горе