Жълта брезовка

Leccinum crocipodium.

Leccinum crocipodium (Letell.) Watling
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Leccinellum crocipodium (Letell.) Bresinsky & Manfr. Binder

У нас Жълта брезовка, Жълта брезова манатарка.

По света Saffron bolete (английски), Cèpe noircissant (френски), Rauhfuss (немски), Обабок чернеющий (руски).

Шапка От 4 до 8 cm в диаметър, полусферична до изпъкнала,  кожицата се издава около 1 mm над ръба на шапката. Отначало шапката е лимоненожълта или жълтокафява, после канеленокафява, понякога с маслиненозелени оттенъци,  по-късно потъмнява до тъмно маслиненокафяво. Повърхността е суха, в началото фино кадифена, при по-старите плодни тела се напуква, образувайки полета с неправилна форма,  разделени от широки, сивобели линии.

Тръбички Бледожълти, прикрепени плътно или частично към пънчето. Порите са ярко лимоненожълти, малки, закръглени, 0.3-0.5 mm в диаметър.  При нараняване стават червеникаво-кафяви и потъмняват още повече. При старите плодни тела са мръсно бежови.

Пънче С размери 6–15 cm х 1,5–3 cm, право, типично вретеновидно, най-широката му част е в долната половина, изтъняващо в основата, рядко е цилиндрично. Цветът му е лимоновожълт, потъмнява (но не посинява) след  притискване или нараняване. По дължината на пънчето в редички са подредени жълти до кафяви люспици, които са по-едри и груби към основата.

Месо Дебело и плътно. В шапката е кремаво до сламеножълто, при нараняване бързо потъмнява през червеникаво до черно. В пънчето месото е бледосиво, при нараняване става червеникаво-кафяво (не посинява!), след известно време се променя до сивовиолетово или почти черно. Миризмата и вкусът санеспецифични.

Спори С размери 12-15 х 4.5-6 μm. Цветът на споровия отпечатък е охренокафяв.

Местообитание В топлолюбиви широколистни гори и шубраци, върху варовити глинести почви. Образува микориза с дъбове (Quercus), много рядко с габър (Carpinus). Намира се най-често в края на гората, също край горски пътеки. Появява се предимно в периода от юли до септември.

Годност за ядене Подходяща, но не се среща в големи количества. (Източници: №5,9,10)

Сходни видове Тази брезовка (най-вече младите плодни тела) се различават сравнително лесно от останалите брезовки – по цвета на шапката, пънчето, особено на порите. Това е единствената брезовка (Leccinum) с лимоненожълти пори. Само по вида на шапката има известна прилика с Leccinum pseudoscabrum (Габърова гъба).

Описанието подготви Александър Грозданов. Използвани са данни от текста на Machiel E. Noordeloos (оригиналната версия на английски и допълнителни снимки), както и от английския сайт First-Nature.com.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Млад екземпляр на Leccinum crocipodium.

Млад екземпляр на Leccinum crocipodium. Шапката и пънчето са жълти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum crocipodium. Повърхността на шапката е фино кадифена и неравна.

Leccinum crocipodium. Порите са жълти. Пънчето е покрито с редички от жълти люспици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum crocipodium. Месото потъмнява след известно време (5 минути).

Leccinum crocipodium. При по-старите екземпляри шапката потъмнява и се напуква.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leccinum crocipodium. Редичките от люспици също потъмняват с времето и при докосване.

Leccinum crocipodium. Месото потъмнява през червеникаво до черно. Пънчето е с типична вретеновидна форма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Юни, 2021 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>