Габърова гъба « Сайт за гъбите в България

Габърова гъба

Габърови гъби (Leccinum pseudoscabrum).

Leccinum pseudoscabrum (Kallenb.) Šutara
семейство Boletaceae (Манатаркови)

синоним Leccinum carpini (R. Schulz) M.M. Moser ex D.A. Reid

У нас Габърова гъба, Габърова брезовка, Габърова брезова манатарка. *Близкото име „Габърова манатарка“ се използва за различен вид – Hemileccinum depilatum.

По света Hazel bolete (английски), Bolet des charmes (френски), Hainbuchen-Raufuß, Hainbuchen-Röhrling (немски), Грабовик (руски).

Шапка Отначало полусферична, след това изпъкнала. Бежова, кафява, охрено-кафява или сиво-кафява, при остаряване често с тъмнокафяви петна или изцяло тъмнокафява. Повърхността е суха, гладка, но често неравна, поради наличие на плитки вдлъбнатини. В сухо време кожицата и ръбът на шапката се напукват. Диаметър до 10 cm.

Тръбички Жълтеникаво-бежови, розово-бежови или сиво-кафяви. Дълбоки и слабо прираснали към пънчето. Порите са много ситни, с жълтеникав и по-късно кафеникав цвят. При нараняване потъмняват.

Пънче Бухалковидно. Белезникаво до сиво-кафяво и покрито с кафяво-черни люспици, които често са разположени във вертикални редици и са по-едри близо до основата. Потъмнява след докосване. Дължина до 12 cm.

Месо Белезникаво, но скоро след разрязване порозовява. След това постепенно потъмнява до почти черно. Отначало плътно, по-късно меко. Няма особени миризма и вкус.

Спори Споровият прашец е охрено-кафяв. Спорите са с размери 15-19 х 5-6μm.

Местообитание Широколистни гори, като расте в присъствието на габър (Carpinus) и леска (Corylus), с които образува микориза. Плододава през лятото поединично и на групи и се среща сравнително често в своето местообитание.

Коментар Ядлива. (Източници: №1,5,7,9,10,13,15)

Сходни видове Не бива да се бърка с Обикновената брезовка (Leccinum scabrum), която се среща единствено в присъствието на брези (Betula), няма характерните вдлъбнатини по повърхността на шапката и не потъмнява до черно при разрязване.

Leccinum crocipodium (Жълта брезовка) се среща в широколистни гори и то предимно с дъбове (Quercus). Шапките, пънчетата и порите на пресните гъби са жълтеникави, но също потъмняват с остаряване и при нараняване.

Текста подготви П. Неделев.