Leccinum scabrum (Bull.) Gray
семейство Boletaceae (Манатаркови)

У нас Обикновена брезовка, Брезова манатарка.

По света Birch bolete (английски), Bolet rude (френски), Birkenpilz (немски), Подберёзовик обыкновeнный (руски).

Шапка Отначало полукълбовиднана, по-късно изпъкнала. Бежова, бледокафява до тъмнокафява. Гладка или финокадифена, слабо леплива във влажно време.  До 15 cm в диаметър.

Тръбички Отначало белезникави, после сиво-кафяви. Слабо прираснали или несраснали с пънчето. Порите са ситни и със същия цвят като тръбичките.

Пънче Бухалковидно, като се разширява слабо и постепенно към основата. Покрито със ситни сиви, кафяви или черни люспици. Височина до 20 cm.

Месо Бяло и непроменящо цвета си или придобиващо блед розово-кафяв цвят след няколко часа. При младите екземпляри то е плътно, но после постепенно омеква. Без особени миризма и вкус.

Спори Споровият прах е охрено-кафяв.

Местообитание Брезови гори (Betula) и всички други гори, в които брезата присъства. Образува микориза с това дърво и плододава поединично или на малки групи. Сезонът е от края на пролетта до края на есента (V-XI). Често срещан вид в своето местообитание.

Коментар Ядлива гъба, с ниско качество. (Източници: №1,2,5,7,8,9,10)

Сходни видове Обикновената брезовка (Leccinum scabrum) се познава по кафявата шапка, светлите пори, пънчето покрито с тъмни люспици и непроменящото цвета си месо. Този вид е може би най-често срещаният представител на рода под брезите в България, но не е единственият. В по-северните части на Европа има повече описани видове.

• Leccinum cyaneobasileucum и Leccinum schistophilum имат кафяви шапки подобни на L. scabrum, но притежават синьо-зелено оцветяване близо до основата. За различаването на тези два вида е нужен микроскоп.
• Leccinum melaneum има по-тъмна сиво-кафява шапка и много тъмни люспици по пънчето. Има спор дали този вид е отделен от L. scabrum или не.
• Leccinum variicolor има петниста сиво-кафява шапка. В основата на пънчето има синьо-зелено петно.
• Leccinum rotundifoliae расте с брези джудже (Betula nana) в крайните северни региони на Европа и има пънче с по-светли люспици.
• Leccinum holopus има много бледа шапка, почти безцветна, но понякога показва зеленеещи участъци. Пънчето носи също много бледи люспици. Този вид обича много влажни условия.
• Червената брезовка (Leccinum aurantiacum) има оранжево-червена шапка, а Leccinum versipelle има оранжева шапка. Тези видове потъмняват значително след като се разрежат.

Други видове Leccinum също могат да се сбъркат с L. scabrum, но те не са свързани с брези, а с други дървета.

• Leccinum duriusculum има дебело и месесто плодно тяло, потъмнява след разрез и има синьо-зелено петно в основата. Расте под тополи (Populus).
• Габъровата гъба, Leccinum pseudoscabrum (=L. carpini), расте в гори с габър (Carpinus). Този вид е по-тънкомесест и също потъмнява след нараняване.

Тези и други видове са сравнени на страницата „Определяне на видовете Leccinum„.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 6 Май, 2021 г.

Върни до горе