Lepiota andegavensis Mornand
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Няма име.

По света Lépiote angevine (френски), Mandarinen-Schirmling (немски).

Спори Споровият прашец е кремав. Спорите са клиновидни с издуто чело, размери 8-10.5 x 3-4.5 μm.

Местообитание В паркове с иглолистни или широколистни дървета. Плододава поединично или на групи през есента. Рядък вид.

Видът е описан за първи път в началото на 1980-те от Анжер във Франция, където Mornand и колеги намират плодни тела в парк в шумата на кипариси. По-късно миколози съобщават за присъствието на вида в Италия (Рим и остров Сардиния), Испания и Ливан.

*Показаните екземпляри са намерени в гр. Пловдив, парк „Отдих и култура“, под акации, ноември 2025 г.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост, вероятно отровна.

Сходни видове Lepiota andegavensis е сърнелка с тъмнокафява шапка със слабонапукана повърхност, бяло пънче с кафяви люспи близо до основата и сравнително дебело месо. Повредени места се оцветяват ръждивооранжево. Характерният външен вид го прави лесен за рапознаване. В род Lepiota се класифицира в секция Stenosporae, в която са поместени и други видове с клиновидни спори.

Lepiota griseovirens и Lepiota grangei имат люспи по шапката и пънчето със зеленикав оттенък. Lepiota cingulum има по-тъмни ламели и разлика във формата на косъмчетата по пилеипелиса. Lepiota boudieri има кафява шапка с жълт оттенък и пънче с жълти повлекла в основата. Lepiota tomentella има ситни плодни тела със сиво-кафяви люспи и светла периферия на шапката.

Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка) и Lepiota brunneolilacea имат спори с елипсовидна форма.

Допълнителна информация

• Une nouvelle lépiote, Lepiota andegavensis sp. nov., J. Mornand, Documents Mycologiques 12(48), 1983
• Contribució al coneixement de la família Lepiotaceae Roze a les Illes Balears. Una espècie poc coneguda: Lepiota andegavensis Mornand, J. C. Salom, J. L. Siquier & R. Galli, Revista Catalana de Micologia, vol. 26, 2004
• Récoltes intéressantes. Lepiota andegavensis., V. Migliozzi & G. Donato, Bulletin Famm, n.s. 63, 2023
• Fiche de Lepiota andegavensis, P. Tanchaud, Champignons de Charente-Maritime, Charente et Deux-Sèvres

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 24 Декември, 2025 г.

Върни до горе