Охреножълта сърнелка

Охреножълта сърнелка (Lepiota clypeolaria).

Lepiota clypeolaria (Bull.) P. Kumm.
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Охреножълта сърнелка.

По света Shield dapperling (английски), Lépiote en bouclier (френски), Wolliggestiefelter Schirmling (немски), Зонтик щитовидный, Лепиота щитковая (руски).

Шапка Отначало яйцевидна, после полукълбовидна или звънчевидна, накрая плоска със заоблена гърбица в центъра. Покрита с множество ситни, повдигнати, светлокафяви до кафяви люспи на бял фон. Гърбицата е с цвета на люспиците. Ръбът е назъбен и покрит с висящи, бели, пухести люспи. Диаметър до 6 cm.

Ламели Бели, гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично, със слабо разширена основа. Бяло, понякога с малък брой ситни, светлокафяви люспици в основата. Покрито с пухести дантели оформящи пръстенна зона в долните две трети от пънчето, висящи и неравномерно подредени. Понякога се среща допълнителен, по-ясно структуриран, пухест пръстен в горната част на пръстенната зона. Височина до 10 cm.

Месо Бяло, но светлокафяво под повърхността на пънчето. Тънко и нежно, лесно се пречупва. Миризмата е слаба, наподобяваща неприятната миризма на Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка) или неопределена. Вкусът е неопределен.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са вретеновидно-елипсовидни, с размери 12-16 x 5-6 μm (по Candusso & Lanzoni).

Местообитание Широколистни и иглолистни гори. Предпочита вътрешността на горите и се среща на места с гниеща шума. Плододава поединично или на групи през лятото и есента. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Повечето автори обявяват тази гъба за неядлива и съмнителна, макар да е посочена и като ядлива в някои издания. Твърде лесно може да се обърка с други видове сърнелки.

Сходни видове Охреножълтата сърнелка е най-яркият представител на група сърнелки с дълги, дантелени или пухести пънчета, които не образуват мембранен (ципест) пръстен. Някои от тях ще бъдат споменати.

Lepiota magnispora изглежда по същия начин, но има по-тъмни, червеникаво-кафяви люспи по шапката и в основата на пънчето, както и жълтеникави до жълти, пухести люспи по ръба на шапката и долната част на пънчето. Този вид има и по-дълги спори.

Lepiota ignivolvata (Огнена сърнелка) има един пръстен или няколко остатъци от пръстен с характерна кафява ивица по ръба. Този вид е и малко по-дебеломесест.

Lepiota erminea и Lepiota oreadiformis растат сред треви на открити места близо до гори.

Някои автори определят като отделен вид Lepiota ochraceosulfurescens с повече или по-малко изявено пожълтяване по шапката и пънчето след нараняване.

Lepiota severiana (вероятен синоним Lepiota selinolens) има кафяви люспи по шапката и бели, пухести люспи по ръба, пънче с бели, дантелени парцалчета и розова основа. Има изразена миризма подобна на магданоз. Този рядък вид е познат от средиземноморски широколистни гори.

Текста подготви П. Неделев.

Охреножълти сърнелки (Lepiota clypeolaria).

Млада Охреножълта сърнелка (Lepiota clypeolaria).

 

 

 

 

 

 

 

 

Охреножълти сърнелки (Lepiota clypeolaria).

Охреножълта сърнелка (Lepiota clypeolaria). Долната част на пънчето е покрита с бели дантели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Охреножълта сърнелка (Lepiota clypeolaria).

Охреножълта сърнелка (Lepiota clypeolaria).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Охреножълта сърнелка (Lepiota clypeolaria).

Охреножълти сърнелки (Lepiota clypeolaria).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 16 Май, 2020 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>