Lepiota echinella Quél. & G.E. Bernard
семейство Agaricaceae (Печуркови)

вероятни синоними Lepiota rhodorhiza Romagn. & Locq. ex Locq., Lepiota setulosa J.E. Lange

У нас Няма име.

По света Lépiote à rhizoïdes rouges (френски), Striegeliger Schirmling, Feinborstiger Schirmling (немски), Лепиота щетиночковая (руски).

Микроскопични белези Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични, с размери 5-7 х 3-4 μm и средна Q-стойност 1.60. Хейлоцистидиите са изобилни, с форма на кегли, вретеновидни или бухалковидни. Пилеипелисът съдържа клетки от два типа: дълги, несептирани и по-къси, заоблени.

Местообитание В широколистни гори. Плододава на групи през есента. Не е често срещан вид.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост, вероятно отровна.

Сходни видове Lepiota echinella е една малка сърнелка с шапка с кафяви до тъмнокафяви люспи с червеникав оттенък. Характеристика за вида е, че при развитите шапки люспите са ситни и разпръснати равномерно, но не достигат до ръба, при което остава една тясна, околовръстна ивица в бяло. Люспата покриваща центъра често носи стърчащи шипчета (видими с увеличение). Пънчето няма пръстен, но може да носи много нежни, белезникави повлекла, които често преминават в кафяви люспи близо до основата. Миризмата е подобна на каучук. Този вид показва значителна изменчивост и споменатите белези варират между отделни колекции.

Lepiota rhodorhiza показва пълна прилика с L. echinella, освен наличието на оцветени кафеникави или червеникави ризоиди около основата. При L. echinella те са неоцветени. Спорно е дали става въпрос за вариетети на един вид или за отделни видове. В литературата се срещат противоположни мнения.

Lepiota speciosa е друг вид сърнелка, вероятно по-южен и разпространен в Италия, Франция и други средиземноморски страни. Има по-едри плодни тела, но окраската на шапката е приблизително същата. Спорите са малко по-едри (6-8 x 3.6-4.6 μm по Migliozzi и колеги). Според Migliozzi и колеги Lepiota lepida и Lepiota tyrrhenica са синоними на L. speciosa. Публикация с описание на този вид: Lepiota speciosa e le sue sinonimie, V. Migliozzi, A. Coppola, M. Bianchi, Micologia Toscana 2, 2020).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 3 Декември, 2023 г.

Върни до горе