Lepiota echinella Quél. & G.E. Bernard
семейство Agaricaceae (Печуркови)
вероятни синоними Lepiota rhodorhiza Romagn. & Locq. ex Locq., Lepiota setulosa J.E. Lange
У нас Няма име.
По света Lépiote à rhizoïdes rouges (френски), Striegeliger Schirmling, Feinborstiger Schirmling (немски), Лепиота щетиночковая (руски).
Микроскопични белези Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични, с размери 5-7 х 3-4 μm. Хейлоцистидиите са изобилни, с форма на кегли, вретеновидни или бухалковидни. Пилеипелисът съдържа клетки от два типа: дълги, несептирани и по-къси, заоблени.
Местообитание В широколистни и смесени гори. Плододава поединично или на групи в края на пролетта и през есента. Не е често срещан вид.
Коментар Гъба с неизвестна ядливост, вероятно отровна.
Сходни видове Lepiota echinella е дребен вид сърнелка с шапка с кафяви до тъмнокафяви люспи с червеникав оттенък. Характеристика за вида е, че при развитите шапки люспите са ситни и разпръснати равномерно, но не достигат до ръба, при което остава една тясна, околовръстна ивица в бяло. Люспата покриваща центъра често носи стърчащи шипчета (видими с увеличение). Пънчето няма пръстен, но може да носи много нежни, белезникави повлекла, които често преминават в кафяви люспи близо до основата. Миризмата е подобна на каучук. Този вид показва значителна изменчивост и споменатите белези варират между отделни колекции.
Lepiota rhodorhiza показва пълна прилика с L. echinella, освен наличието на оцветени кафеникави или червеникави ризоиди около основата. При L. echinella те са неоцветени. Спорно е дали става въпрос за вариетети на един вид или за отделни видове. В литературата се срещат противоположни мнения. Lepiota setulosa е друго име срещано в литературата за сърнелка със сходни характеристики. Възможно е да става въпрос за коплекс от видове, но тази хипотеза би могла да се потвърди или отхвърли с генетични изследвания.
Lepiota speciosa е друг вид сърнелка, вероятно по-южен и разпространен в Италия, Франция и други средиземноморски страни. Има по-едри плодни тела, но окраската на шапката е приблизително същата. Спорите са малко по-едри (6-8 x 3.6-4.6 μm по Migliozzi и колеги). Според Migliozzi и колеги Lepiota lepida и Lepiota tyrrhenica са синоними на L. speciosa. Публикация с описание на този вид: Lepiota speciosa e le sue sinonimie, V. Migliozzi, A. Coppola, M. Bianchi, Micologia Toscana 2, 2020).
- Колекция А: гора от бреза и леска, х. Копрен, септември 2022 г. Спори 4.8-6.6 x 3.2-4.4 μm, Qav=1.48.
- Колекция Б: банкет на път през букова гора, х. Копрен, септември 2022 г. Спори 4.8-6.7 x 3.2-4.0 μm, Qav=1.60.
- Колекция В: в смесена гора (бор, конски кестен, явор, топола, леска и др.), г. Плевен, октомври 2024 г. Спори 6.3-7.7 x 3.5-4.2 μm, Qav=1.89.
- Колекция Г: под дъб, яз. Домлян, май 2025. Спори 4.9-7.3 x 3.1-4.1 μm, Qav=1.71.
- Колекция Д: под липа и ясен, в близост дъб и бор, г. Казанлък, май 2024 г. Спори 4.4-6.0 x 3.1-3.9 μm, Qav=1.47.
Последна редакция на pavel от 25 Юли, 2025 г.













Leave a Reply