Lepiota echinella Quél. & G.E. Bernard
семейство Agaricaceae (Печуркови)

вероятни синоними Lepiota rhodorhiza Romagn. & Locq. ex Locq., Lepiota setulosa J.E. Lange

У нас Няма име.

По света Lépiote à rhizoïdes rouges (френски), Striegeliger Schirmling, Feinborstiger Schirmling (немски), Лепиота щетиночковая (руски).

Микроскопични белези Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични, с размери 5-8.5 х 3-5 μm. Хейлоцистидиите са изобилни, с форма на кегли, вретеновидни или бухалковидни. Пилеипелисът съдържа клетки от два типа: дълги, несептирани и по-къси, заоблени.

Местообитание В широколистни и смесени гори. Плододава поединично или на групи през есента, понякога и в края на пролетта. Не е често срещан вид.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост, вероятно отровна.

Сходни видове Lepiota echinella е дребен вид сърнелка с шапка с кафяви до тъмнокафяви люспи с червеникав оттенък. Характеристика за вида е, че при развитите шапки люспите са ситни и разпръснати равномерно, но не достигат до ръба, при което остава една тясна, околовръстна ивица в бяло. Люспата покриваща центъра често носи стърчащи брадавици (видими с увеличение). Пънчето няма пръстен, но може да носи много нежни, белезникави повлекла, които обикновено преминават в кафяви люспи близо до основата. Миризмата е неприятна, подобна на каучук.

Този вид показва значителна изменчивост и споменатите белези варират между отделни колекции. Цветът на люспите варира от светлокафяв до тъмнокафяв, с или без червеникав оттенък. Около основата понякога се виждат розово-червени хифи, но не винаги. Срещат се, както съвсем ситни и нежни плодни тела с диаметър на шапката от 1 cm, така и по-едри екземпляри. Размерът на спорите също варира в широки граници между отделни колекции.

В литературата има съобщени много имена на сърнелки с подобни характеристики: Lepiota rhodorhiza или Lepiota echinella var. rhodorhiza, Lepiota setulosa, Lepiota bickhamensis, Lepiota speciosa, Lepiota tyrrhenica, Lepiota lepida, Lepiota selinolens, Lepiota severiana и други. Понякога някои автори посочват две или повече от тези имена за синоними или вариетети. Разликите обаче са спорни и различиването на отделни видове твърде често се оказва сложна задача. Вероятно съществува комплекс от видове, но границите на всеки отделен вид трябва да се потвърдят с генетични данни.

Според Migliozzi и колеги Lepiota speciosa се отличава от L. echinella с по-едър размер, липса на розово-червени хифи, по-едри спори (6-8 x 3.6-4.6 μm) и по-малки терминални клетки в пилеипелиса. Според тях Lepiota lepida и Lepiota tyrrhenica са синоними на L. speciosa. (Източник: Lepiota speciosa e le sue sinonimie, V. Migliozzi, A. Coppola, M. Bianchi, Micologia Toscana 2, 2020).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

• Колекция А: гора от бреза и леска, х. Копрен, септември 2022 г. Спори 4.8-6.6 x 3.2-4.4 μm, Qav=1.48.
• Колекция Б: банкет на път през букова гора, х. Копрен, септември 2022 г. Спори 4.8-6.7 x 3.2-4.0 μm, Qav=1.60.
• Колекция В: в смесена гора (бор, конски кестен, явор, топола, леска и др.), гр. Плевен, октомври 2024 г. Спори 6.3-7.7 x 3.5-4.2 μm, Qav=1.89.
• Колекция Г: под дъб, яз. Домлян, май 2025 г. Спори 4.9-7.3 x 3.1-4.1 μm, Qav=1.71.
• Колекция Д: под липа и ясен, в близост дъб и бор, гр. Казанлък, май 2024 г. Спори 4.4-6.0 x 3.1-3.9 μm, Qav=1.47.
• Колекция Е: храсталак, с. Главаци (Врачанско), октомври 2025 г. Спори 6.0-8.5 x 4.1-5.0 μm, Qav=1.60
• Колекция Ж: храсталак, с. Главаци (Врачанско), октомври 2025 г. Спори 5.1-6.6 x 3.4-4.3 μm, Qav=1.53
• Колекция З: храсталак, с. Главаци (Врачанско), октомври 2025 г. Спори 6.6-8.2 x 4.0-4.4 μm, Qav=1.70
• Колекция И: храсталак, с. Главаци (Врачанско), октомври 2025 г. Спори 4.8-7.0 x 3.3-3.9 μm, Qav=1.60

 

 

Последна редакция на pavel от 25 Януари, 2026 г.

Върни до горе