Lepiota farinolens Bon & G. Riousset
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Няма име.

По света Lépiote à odeur de farine (френски), Mehligriechender Schirmling (немски).

Микроскопични белези Споровият прашец е бял. Спорите са елиптични, с размери 7.6-9.2 х 4.7-5.3 μm и средна Q-стойност 1.64. Хейлоцистидиите са изобилни, с бухалковидна форма, често слабо стеснени в средната част. Кламп връзки присъстват.

Местообитание Сред треви на открити места в близост до дървета. Предпочита песъчлива почва. Плододава на групи през есента. Вероятно рядък вид.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост, вероятно отровна.

Сходни видове Lepiota farinolens е една ситна сърнелка с розово-кафеникава, люспеста шапка и пънче с нежен, непостоянен пръстен с ивица оцветена в розово. Видът е слабо познат, описан през 1992 г. във Франция от Bon & Riousset. Авторите наблягат върху брашняната миризма на техните находки, откъдето идва и видовото име – farinolens. Нито една от показаните тук находки не притежава такава миризма. Вместо нея се усеща слаба, плодова миризма при стриване на месото на пънчето. Други автори споделят подобно наблюдение върху техни находки (Caballero, Clericuzio et al.).

Lepiota subincarnata е сърнелка с подобен цвят на шапката, но има малко по-едри плодни тела. Видът не образува ясен пръстен, вместо това има люспици в долната част на пънчето. Спорите са по-малки.

Lepiota helveola има ръждивокафяви люспи по шапката и пънче с тесен, кафяв пръстен и кафяви люспици под него. Съществуват различни интерпретации на този вид в литературата.

Lepiota pseudolilacea има кафяви или сиво-кафяви люспи по шапката и пънче с пръстен с ивица оцветена в кафяво.

Lepiota sublaevigata има ситни плодни тела с кафяви люспи по шапката и пънче без пръстен, но с белезникави повлекла в долната част.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 11 Декември, 2023 г.

Върни до горе