Lepiota griseovirens Maire
семейство Agaricaceae (Печуркови)

възможни синоними Lepiota obscura (Locq. ex Bon) Bon, Lepiota poliochloodes Vellinga & Huijser, Lepiota pseudofelina J.E. Lange

У нас Няма име.

По света Lépiote gris verdâtre, Lépiote gris olivacé (френски), Graugrüner Schirmpilz (немски).

Шапка Отначало звънчевидна, скоро плоска с гърбица в центъра. Покрита с множество ситни тъмносиво-зеленикави люспици върху сив фон. Понякога стари екземпляри имат частично кафяво обезцветяване. Люспиците почти не се раздалечават с развитието на плодното тяло. Периферията остава непокрита от люспици и е сива до бяла. Повърхността е суха. Диаметър до 4 cm.

Ламели Бели или сивкави. Умерено гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично. Бяло, светлосиво или тъмносиво. Горната част е гладка и влакнеста. Долната част е покрита с разпръснати люспици или ивици от люспици. Понякога в средната част люспиците са събрани и образуват тесен пръстен. Във всеки случай люспиците са тъмносиво-зеленикави. Височина до 6 cm.

Месо Тънко. В шапката бяло, но в пънчето червеникаво-кафяво. Миризмата е слаба и неопределена. Според други автори може да е плодова или да наподобява каучуковата миризма на Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка). Не бива да се пробва на вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите имат специфична форма с издуто чело. Размери 7-9.5 x 3-4.5 μm.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори на ниска надморска височина. Плододава върху почва сред шума, поединично или на малки групи. Сезон – есен. Рядък вид, но може би се пропуска лесно.

Коментар Макар да не са известни случаи на отравяне, приема се за силно отровна гъба, която може да причини синдром на фалоидно гъбно отравяне. Установено е, че съдържа аматоксини. (Източници: №9,15, 23, Enjalbert, F., Rapior, S., Nouguier-Soulé, J., Guillon, S., Amouroux, N., & Cabot, C., Treatment Of Amatoxin Poisoning: 20-Year Retrospective Analysis, Clinical Toxicology, 2002)

Сходни видове С подобен цвят е още една рядка сърнелка – Lepiota grangei. Различава се по по-наситения зелен цвят на люспите и по склонноста на пънчето да се оцветява оранжево с времето. Също така има по-издължени спори (над 10 μm).

Lepiota griseovirens е изменчив вид. Оцветяването и количеството на люспи на шапката, почервеняването на месото и миризмата варират. Именно поради тези променливи белези и разлики в размера на спорите и косъмчетата в структурата на пилеипелиса са описани видове с имена като Lepiota poliochloodes, Lepiota obscura и други. Някои автори признават някои от тях за отделни видове, докато други подкрепят събирането им под едно име, L. griseovirens. Трябва да се отбележи, че всички тези видове са описани в миналото на базата на морфологични критерии. В Европа групата все още не е изследвана подробно с генетично секвениране.

Текста подготви П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 26 Октомври, 2024 г.

Върни до горе