Lepiota griseovirens

Lepiota griseovirens.

Lepiota griseovirens Maire
семейство Agaricaceae (Печуркови)

възможни синоними Lepiota obscura (Locq. ex Bon) Bon, Lepiota poliochloodes Vellinga & Huijser, Lepiota pseudofelina J.E. Lange

У нас Няма име.

По света Lépiote gris verdâtre, Lépiote gris olivacé (френски), Graugrüner Schirmpilz (немски).

Шапка Отначало звънчевидна, скоро плоска с гърбица в центъра. Покрита с множество ситни тъмносиво-зеленикави люспици върху сив фон. Понякога стари екземпляри имат частично кафяво оцветяване. Люспиците почти не се раздалечават с развитието на плодното тяло. Периферията остава непокрита от люспици и е сива до бяла. Повърхността е суха. Диаметър до 3 cm.

Ламели Бели или сивкави. Умерено гъсти и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично. Бяло, светлосиво или тъмносиво. Горната част е гладка и влакнеста. Долната част е покрита с разпръснати люспици или ивици от люспици. Понякога в средната част люспиците са събрани и образуват тесен пръстен. Във всеки случай люспиците са тъмносиво-зеленикави. Височина до 6 cm.

Месо Тънко. В шапката бяло, но в пънчето червеникаво-кафяво. Миризмата е слаба и неопределена. Според някои автори наподобява Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка). Не бива да се пробва на вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни със затъпен край. Размери 7-9.5 x 3-4.5 μm.

Местообитание Широколистни и иглолистни гори на ниска надморска височина. Плододава върху почва сред шума, поединично или на малки групи. Сезон – есен. Вероятно рядък вид, но може би се пропуска лесно.

*Сниманата находка е от кестенова гора в Беласица (район на с. Камена), октомври 2019 г.

Коментар Макар да не са известни случаи на отравяне, приема се за силно отровна гъба, която може да причини синдром на фалоидно гъбно отравяне. Установено е, че съдържа аматоксини. (Източници: №9,15, 23, Enjalbert, F., Rapior, S., Nouguier-Soulé, J., Guillon, S., Amouroux, N., & Cabot, C., Treatment Of Amatoxin Poisoning: 20-Year Retrospective Analysis, Clinical Toxicology, 2002)

Сходни видове С подобен цвят е още една рядка сърнелка – Lepiota grangei. Различава се по по-наситения зелен цвят на люспите и по склонноста на пънчето да се оцветява оранжево с времето. Също така има по-издължени спори.

Текста подготви П. Неделев.

Lepiota griseovirens. Шапките са сиво-зеленикави и покрити с гъсто подредени люспици.

Lepiota griseovirens. Люспи със същия цвят се намират близо до основата. Понякога се образува тесен пръстен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Декември, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>