Lepiota subincarnata J.E. Lange
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Lepiota josserandii Bon & Boiffard

У нас Няма име.

По света Fatal dapperling (английски), Lépiote de Josserand (френски), Fleischrosa Schirmling (немски), Лепиота розоватая, Лепиота инкарнатная, Зонтик пильчатый (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, накрая плоска, обикновено с ниска и широка гърбица в центъра. Покрита с множество ситни люспици, които с развитието се раздалечават слабо. Люспиците са розови, розово-кафеникави при пресни гъби, но по-късно и при стареене розовият оттенък намалява за сметка на кафявия, а периферията понякога се обезцветява. Ръбът е провесен и често слабо назъбен поради наличие на разкъсани остатъци от покривало. Диаметър до 4 cm.

Ламели Бели до кремави, умерено гъсти до гъсти, свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично. Отначало бяло до бледорозово, при стареене розово-кафеникаво. Покрито с фини, ивичести и косо подродени люспици в долната половина. Люспиците са белезникави, но понякога имат розово ръбче. В средната част на пънчето тези люспици понякога се събират и подреждат в структура наподобяваща пръстен. Височина до 6 cm.

Месо Бяло, тънко и крехко. Не променя цвета си. С приятна плодова миризма. Вкусът не е пробван.

Микроскопични белези Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 6-8 x 3.5-4.5 μm и средна Q-стойност 1.70-1.77. Хейлоцистидиите са бухалковидни. Пилеипелисът се състои главно от силно издължени, несептирани клетки. Кламп връзки присъстват.

Местообитание В гори под широколистни и иглолистни дървета, в паркове, в храсталаци, както и сред треви по горските граници. Предпочита богата почва и толерира места повлияни от човека. Плододава на групи през лятото и есента. Не е рядък вид.

Коментар Силно отровна гъба, която може да причини смърт. Съдържа аманитин и предизвиква синдром на фалоидно гъбно отравяне. (Източници: №5,6,9,10,13)

Сходни видове Lepiota subincarnata може да се определи лесно при пресни екземпляри, които все още носят розов цвят. Обикновено този цвят намалява с времето и старите екземпляри трудно се отличават от други видове сърнелки (Lepiota) с кафяви люспици. При съмнение е редно да се анализират микроскопичните структури.

Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка) е по-месеста гъба с по-груби и тъмни люспи по шапката и пънчето. Люспите са кафяви, но имат допълнителен винен оттенък. Спорите са по-едри.

Lepiota helveola има люспици с ръждивокафяв цвят по шапката и пънчето и по-големи спори.

Има множество подобни, но слабо познати видове като Lepiota sublaevigata, Lepiota farinolens и други.

Съществува опасност да се обърка с ядливата Обикновена челядинка (Marasmius oreades). Челядинката не образува люспици по шапката и има съвсем гладко пънче.

Текста подготви П. Неделев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 11 Декември, 2023 г.

Върни до горе