Сиво-кафява леписта

Lepista luscina.

Lepista luscina (Fr.) Singer
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоними Lepista panaeolus (Fr.) P. Karst., Clitocybe luscina (Fr.) Sacc.

У нас Сиво-кафява леписта.

По света Argouane des prés (френски), Rötelritterling (немски), Леписта одноглазая (руски).

Шапка Отначало изпъкнала, по-късно плоско-изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра. Бежова, сиво-кафява или кафява, често нееднородна или петниста, понякога с овални петънца подредени в кръг. Повърхността е суха и гладка, с напрашен вид особено близо до ръба, понякога със ситни люспици около центъра. Ръбът е плитконабразден, отначало подвит, скоро след това изправен. Диаметър до 12 cm.

Ламели Кремави до светлобежови, често с бледорозов оттенък при застаряване. Гъсти, прираснали до низбягващи, понякога със слабо изразено зъбче.

Пънче Цилиндрично, понякога разширено или изтъняващо към основата, сравнително дебело. Белезникаво до бежово, с влакнеста пъвърхност. Височина до 7 cm.

Месо Белезникаво-бежово, плътно и дебело, но тънко по периферията на шапката. Със слаба брашняна или неопределена миризма. Вкусът е неопределен или слабо неприятен.

Спори Споровият прашец е бледорозов. Спорите са елипсовидни, с размери 4.5-7 х 3-4.5 μm. Покрити са със ситни брадавици.

Местообитание Пасища и затревени места, често в близост до храсталаци и по горските граници. Расте на групи и понякога образува самодивски кръгове. Плододава през есента. Широко разпространен, но не често срещан вид.

Природозащитен статус Видът е внесен в Червената книга на Република България с категория „Застрашен“ (EN). Повече информация можете да намерите в електронното издание на Червената книга.

Коментар Ядлива гъба, но слабо позната. Не препоръчваме да се събира, понеже може лесно да се сбърка с разнообразни други гъби.

Сходни видове Някои автори определят гъби с по-тъмнокафяви шапки с петнист, мраморен вид и изпъкнала форма, наличие на брашняна миризма и малко по-ситни спори като отделен вид – Lepista rickenii. Други автори синонимиризат L. luscina и L. rickenii. Външният вид на шапката на практика е доста разнообразен, както и интерпретациите на различни автори за миризмата. На тази страница те са представени като един вид.

Близък вид е Lepista ricekii. Отличава се с по-светла до почти бяла шапка често с охрено-кафяви петна. Има брашняна миризма и слаболютив вкус на месото. Този вид обитава сходни местообитания, но няма данни да е открит в България.

През есента на открити места, където расте ветрогон (Eryngium) се среща и ветрогоновата гъба (Pleurotus eryngii). Този вид има сиво-кафява шапка без кръгли петна, низбягващи ламели и странично разположено пънче.

Есенната миризливка (Clitocybe nebularis) е друга едра гъба със сивкава шапка. Отличава се с липса на петна по шапката, по-бледи ламели, характерна ароматна миризма и по това, че расте във вътрешността на горите.

Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa) е по-дребна гъба с тънко пънче и месо. Шапката има характерен заскрежен външен вид.

Различни видове Melanoleuca също растат през есента на открити места и в горите и имат едри, месести плодни тела. Шапките им често са слабо изпъкнали в центъра, докато ламелите са бели, гъсти и прираснали със зъбче.

Текста подготви П. Неделев.

Lepista luscina. По шапката често има кръгли, тъмни петна подредени в кръг.

Lepista luscina.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina.

Lepista luscina.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina.

Lepista luscina. Ламелите са кремави до светлобежови, често с бледорозов оттенък.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina.

Lepista luscina.

 

 

 

 

 

 

 

 

Lepista luscina. Кръглите петна не винаги се откриват.

Местообитание – ливада. Гъбата може да образува самодивски кръгове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Април, 2020 г.

Върни до горе

1 comment to Сиво-кафява леписта

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>