Leucoagaricus barssii (Zeller) Vellinga
семейство Agaricaceae (Печуркови)
синоним Leucoagaricus macrorhizus Locq. ex Singer
У нас Няма име.
По света Smoky dapperling (английски), Lépiote radicante (френски), Wurzelnder Egerlingsschirmling (немски), Белошампиньон длиннокорневой (руски).
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 6-9 x 4-6 μm. Апикална пора липсва.
Местообитание Под дървета или на открито в паркове, градини, край пътища и ниви, главно в низините. Плододава върху почва и предпочита места повлияни от човека. Расте поединично или на групи. Сезонът е в края на лятото и през есента. Рядък вид.
На тази страница са показани екземпляри от следните находки:
- Под чинар в парк до път, с. Камена (Област Благоевград), 16 октомври 2021 г. (находка на П. Неделев);
- В двор на къща под вишни, гр. Искър (Област Плевен), 15 септември 2023 г. (находка на М. Илиева);
- Пасище до р. Дунав, с. Долни Цибър (Област Монтана), 11 ноември 2023 г. (находка на П. Неделев);
- По черен път през стърнище, с. Остров (Област Враца), 5 октомври 2024 г. (находка на П. Неделев);
- По поречието на р. Марица в урбанизираните части на гр. Пловдив, 25 октомври 2025 г. (находка на И. Илчев).
Коментар Гъба с неизвестна ядливост.
Сходни видове Leucoagaricus barssii има сивкава шапка с радиално подредени влакнесто-люспести повлекла, които достигат ръба и също висят от него. Типични екземпляри могат да напомнят Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii), но количеството на повлеклата варира. На тази страница е показан един нетипичен екземпляр с видимо изгладена шапка. Пръстенът може да е оцветен сив отдолу и е назъбен. Пънчето е вкореняващо и изтънява в основата.
Полската сърнела (Macrolepiota excoriata) няма сив оттенък по шапката и обикновено има разширение в основата. Расте сред треви в естествени пасища.
Последна редакция на pavel от 15 Ноември, 2025 г.














Leave a Reply