Leucoagaricus fuligineodiffractus Bellù & Lanzoni
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Leucocoprinus fuligineodiffractus (Bellù & Lanzoni) Migl. & Donato

У нас Няма име.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са бадемовидни или с форма на лимон, с апикален израстък, размери 6-8.6 x 3.6-4.4 μm.

Местообитание В средиземноморски широколистни и иглолистни гори на ниска надморска височина. Плододава на групи през есента. Рядък вид.

Снимките на тази страница показват екземпляри намерени под чинар в подножието на планината Беласица, октомври 2025 г.

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Leucoagaricus fuligineodiffractus e сърнелка с красива шапка с тъмни люспи разпръснати на бял фон. Цветът на люспите е кафяво-сив, като на места има обезцветяване до светлокафяво. В центъра на шапката има изпъкналост. Пънчето носи пръстен и е бяло, цилиндрично и слабо разширено в основата. Видът е описан за първи път от остров Сардиния през 1988 г. от италианските миколози Bellù & Lanzoni. Vizzini & Perrone оприличават оцветяването на шапката с това на Boletus aereus (Бронзова манатарка).

В литературата съществуват два вида с много сходни белези. Начинът за различаване обаче не е ясен. Това са Leucoagaricus fuligineodiscus описан от Германия от Mohn & Ludwig през 2004 г., за който е характерна лепливост на шапката в мокро състояние и Leucoagaricus griseodiscus от Франция (предложен първоначално като вариетет на Leucoagaricus gaugei) от Bon & Boiffard през 1990 г. Информацията за тях извън първоизточниците е оскъдна. Хипотетично може да не са различни гъби.

Leucoagaricus cinereoradicatus е друг средиземноморски вид със сива, влакнесто-люспеста шапка. Има вкореняващо се пънче и расте под кипариси. Различава се по елипсовидните спори.

Leucoagaricus cinerascens е сърнелка със сивкава, финолюспеста шапка. Видът е близък до Leucoagaricus leucothites (Бяла сърнелка).

Leucoagaricus melanotrichus и Leucoagaricus heinemannii са дребни видове сърнелки с фини сиво-черни люспици по шапката.

Допълнителна информация

• Fungi Europaei: Lepiota s.l., M. Candusso & G. Lanzoni, Candusso Editrice, 1991
• Tre Leucoagaricus inconsueti per la Val di Susa (Torino, Piemonte, Italia), A. Vizzini & G. Perrone, Rivista Micologica Romana, Boll. AMER, 2016
• Vier neue Arten aus den Gattungen Leucoagaricus und Leucocoprinus mit bräunlichen bis rußfarbigen Tönungen in den Hutfarben, P. Mohr & E. Ludwig, Feddes Repertorium 115, 2004
• Flore mycologique du littoral 4 (quelques recoltes vendeennes – Journées de La Roche-s-Yon – nov. 1990), M. Bon, Documents Mycologiques, tome XX, fasc. n.78, 1990

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 14 Февруари, 2026 г.

Върни до горе