Leucoagaricus leucothites (Vittad.) Wasser
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Lepiota leucothites (Vittad.) P.D. Orton, Lepiota naucina (Fr.) P. Kumm.

У нас Бяла сърнелка, Орехова сърнела (сърнелка).

По света White dapperling (английски), Lépiote pudique (френски), Rosablättriger Egerlingsschirmling (немски), Лепиота ореховая, Зонтик ореховый (руски).

Шапка Първоначално кълбовидна или яйцевидна, по-късно полукълбловидна, разперена до почти плоска, без изпъкнало връхче в центъра. Бяла, но понякога сивкава или с охрено-кафеникав център. Понякога показва слабо жълтеене на наранени места. Повърхността е гладка или покрита с много фини люспи. Ръбът е слабо подвит първоначално, след това се изправя и носи накъсани парцалчета от покривало. До 12 cm в диаметър.

Ламели Бели, при застаряване кремави до бледорозови. Нагъсто подредени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично с удебеление в основата или бухалковидно. Бяло, понякога пожълтява слабо след нараняване, при стари екземпляри частично оцветено сиво или охрено. С пръстен, остатък от частичното покривало. Размери 6-8 x 0.8-2 cm.

Пръстен Тесен, хоризонтален, с накъсани ръбове. Понякога оцветен отдолу сив или охрен.

Месо Бяло, плътно, с приятна миризма и вкус. Не променя цвета си.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са широко елипсовидни или бадемовидни, с размери 8-11 х 5-6 μm. В стената се разполага пора.

Местообитание Градини, паркове, пасища и други селскостопански земи. Расте на открито сред треви, но също понякога в храсталаци и под дървета. Плододава на групи през есента (IX–XI). Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,11,13) Не се препоръчва да се събира поради приликата с отровни видове. Според други автори е неядлива. (Източници: №7,9,18,23)

Сходни видове Бялата сърнелка (Leucoagaricus leucothites) се характеризира с бяло или почти напълно бяло плодно тяло, тесен, хоризонтален пръстен и пънче разширено в основата. Среща се от гъбари събиращи Полска печурка (Agaricus campestris), Ливадна печурка (Agaricus arvensis) и други ядливи печурки, но при Бялата сърнелка ламелите не стават кафяви. Друга гъба, която расте на същите места по същото време е Полската сърнела (Macrolepiota excoriata), която обаче има люспеста шапка.

Не бива да се бърка с различни видове мухоморки (Amanita) с бели плодни тела, като Бяла мухоморка (Amanita verna), Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii) и други. При мухоморките винаги остават остатъци от общо покривало под форма на торбичка около основата или като люспи или брадавици в долната част на пънчето. При L. leucothites пънчето е разширено в основата, но е напълно гладко.

Този вид е третиран в широк смисъл на тази страница. В някои източници са описани други видове, за които се изтъкват отделни белези като поява на люспи по шапката, пожълтяване, сивеене, покафеняване или оцветяване на ламелите в розово, в сравнение с L. leucothites в тесен смисъл, при който шапката е гладка и цялото плодното тяло е чисто бяло. Сред тях са Leucoagaricus holosericeus, Leucoagaricus carneifolius, Leucoagaricus cinerascens, Leucoagaricus cinereolilacinus, Leucoagaricus subcretaceus и други. Различаване между отделните видове може да се окаже трудно. Не е всеобщо прието разделянето на тези видове. Все още няма публикувани генетични данни, които да затвърдят валидността на тези видови имена.

Не е ясен статутът на името L. cinerascens. В литературата често се изплозва за колекции притежаващи повече или по-малко сива шапка. Всъщност, освен по отношение на цвета, други морфологични разлики не се откриват, включително под микроскоп. Изключение правят авторите Candusso & Lanzoni, които в своята монография (1990 г.) описват вида с разлика в структурата на косъмчетата на пилеипелиса. Според тях при L. cinerascens косъмчетата са изградени от цилиндрични крайни клетки, разположени върху кълбовидни базални клетки, докато при L. leucothites всички клетки на косъмчетата са цилиндрични. При анализ на екземплярите със сиви шапки публикувани тук не бяха открити такива с кълбовидни клетки.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 10 Май, 2026 г.

Върни до горе