Leucoagaricus leucothites (Vittad.) Wasser
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Lepiota leucothites (Vittad.) P.D. Orton, Lepiota naucina (Fr.) P. Kumm.

У нас Бяла сърнелка, Орехова сърнела (сърнелка).

По света White dapperling (английски), Lépiote pudique (френски), Rosablättriger Egerlingsschirmling (немски), Лепиота ореховая, Зонтик ореховый (руски).

Шапка Първоначално кълбовидна или яйцевидна, по-късно полукълбловидна, разперена до почти плоска, без изпъкнало връхче в центъра. Бяла, но понякога сивкава или с охрено-кафеникав център. Понякога показва слабо жълтеене на наранени места. Повърхността е гладка или покрита с много фини люспи. Ръбът е слабо подвит първоначално, след това се изправя и носи накъсани парцалчета от покривало. До 12 cm в диаметър.

Ламели Бели, при застаряване кремави до бледорозови. Нагъсто подредени и свободни от пънчето.

Пънче Цилиндрично с удебеление в основата или бухалковидно. Бяло, понякога пожълтява слабо след нараняване, при стари екземпляри частично оцветено сиво или охрено. С пръстен, остатък от частичното покривало. Размери 6-8 x 0.8-2 cm.

Пръстен Тесен, хоризонтален, с накъсани ръбове. Понякога оцветен отдолу сив или охрен.

Месо Бяло, плътно, с приятна миризма и вкус. Не променя цвета си.

Спори Споровият прашец е бял. Размерът на спорите е 7-10 х 5-6 μm.

Местообитание Градини, паркове, пасища и други селскостопански земи. Расте на открито сред треви, но също понякога и под дървета. Плододава на групи през есента (IX–XI). Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,6,11,13) Не се препоръчва да се събира поради приликата с отровни видове. Според други автори е неядлива. (Източници: №7,9,18,23)

Сходни видове Бялата сърнелка (Leucoagaricus leucothites) се характеризира с бели или почти напълно бяло плодно тяло, тесен, хоризонтален пръстен и пънче разширено в основата. Среща се от гъбари събиращи Полска печурка (Agaricus campestris), Ливадна печурка (Agaricus arvensis) и други ядливи печурки, но при Бялата сърнелка ламелите не стават кафяви. Друга гъба, която расте на същите места по същото време е Полската сърнела (Macrolepiota excoriata), която обаче има люспеста шапка.

Не бива да се бърка с различни видове мухоморки (Amanita) с бели плодни тела, като Бяла мухоморка (Amanita verna), Едролюспеста мухоморка (Amanita vittadinii) и други. При мухоморките винаги остават остатъци от общо покривало под форма на торбичка около основата или като люспи или брадавици в долната част на пънчето. При L. leucothites пънчето е разширено в основата, но е напълно гладко.

Тук този вид е третиран в широк смисъл. В литературата са описани други видове, за които се изтъкват отделни белези като поява на люспи по шапката, пожълтяване, сивеене, покафеняване или оцветяване на ламелите в розово, в сравнение с L. leucothites в тесен смисъл, при който шапката е гладка и цялото плодното тяло е чисто бяло. Сред тях са Leucoagaricus holosericeus, Leucoagaricus carneifolius, Leucoagaricus cinerascens, Leucoagaricus subcretaceus и други. Различаване между отделните видове може да се окаже трудно. Не е всеобщо прието разделянето на тези видове.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 22 Ноември, 2023 г.

Върни до горе