Leucoagaricus pilatianus (Demoulin) Bon & Boiffard
семейство Agaricaceae (Печуркови)

У нас Няма име.

По света Lépiote de Pilát (френски), Rosabrauner Egerlingsschirmling (немски), Белонавозник Пилата (руски).

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни или бадемовидни, с размери 5.5-8 x 3-4.5 μm. Нямат апикална пора.

Местообитание Расте в гористи местности и паркове в равнините. Плододава поединично или на групи през есента. Рядък вид.

Мария Лачева споменава за няколко находки в публикация от 2014 г. (New data for Leucoagaricus and Leucocoprinus (Agaricaceae) in Bulgaria, M. Lacheva, Agricultural Science and Technology, vol. 6, no. 1, 2014)

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Leucoagaricus pilatianus има червеникаво-кафява или кафява, кадифена или финолюспеста шапка. Характеризира се с липса на почервеняване или слабо почервеняване след нараняване, по-късно се явява покафеняване. Всички части позеленяват под въздействие на амонячен разтвор, което отрежда вида към групата видове в секция Piloselli. Характерен белег е наличието на хейлоцистидии с бухалковидна форма, без наличен израстък. Според Migliozzi и колеги, важен белег се състои във формата на космите по шапката, които при L. pilatianus са заострени. (Източник: Leucoagaricus pseudopilatianus, una nueva especie de la sección Piloselli, V. Migliozzi, A. Rocabruna & M. Tabarés, Revista Catalana de Micologia, vol. 23, 2001)

Видът е първоначално събран и описан от парк с широколистни дървета в околностите на Прага, Чехословакия, от Pilat, но погрешно под името Lepiota rufovelutina Velenovsky. Demoulin после забелязал, че неговата гъба е различна от тази на Velenovsky и назовал новия вид Lepiota pilatiana в негова чест. (Източник: The species of the “Rubentes” Leucocoprinus group, M. Babos, Sydowia, Beiheft 8, 1977)

Leucoagaricus badhamii има шапка с кафяв център и по-бледа периферия. Повърхността се напуква на люспи. Всичкио части при нараняване стават яркооранжево-червени и трайно потъмняват. Хейлоцистидиите се различават по наличието на израстъци.

Leucoagaricus cupresseoides, Leucoagaricus pseudopilatianus и Leucoagaricus aurantiovergens са наскоро описани европейски видове от средиземноморския регион. Те се различават от L. pilatianus, по това че хифите в кожицата на шапката са главно цилиндрични и със заоблени върхове, вместо изтъняващи. Освен това, имат по-едри спори. Тези три вида са потвърдени като независими с генетични изследвания на Forin и колеги. Те се групират в комплекс заедно с вида Leucoagaricus cupresseus растящ в асоциация с едроплоден кипарис (Cupressus macrocarpa) в Калифорния и познат от по-рано. Оказва се, че първата европейска находка определена като L. cupresseus от плантации на кипариса във Франция генетично има най-голямо сходство с L. aurantiovergens. L. pseudopilatianus и L. aurantiovergens са намерени в местообитания с присъствие на европейски кипариси и секвои, докато L. cupresseoides е намерен в гора на средиземноморски борове и каменен дъб в Италия. (Източник: Leucoagaricus cupresseoides (Agaricaceae), a new species in sect. Piloselli and L. aurantiovergens and L. pseudopilatianus redescribed from Italy, N. Forin, A. Tatti, A. Vizzini, A. Coppola & V. Migliozzi, Phytotaxa 536 (2), 2022)

Leucoagaricus croceovelutinus има силна червено-кафеникава промяна на месото след нараняване. Няма ясна зелена реакция с амоняк.

Leucoagaricus babosiae, Leucoagaricus jubilaei, Leucoagaricus purpureorimosus, Leucoagaricus decipiens и Leucoagaricus gaillardii са други видове от тази група. Всички са слабо познати и редки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващите находки от парк в гр. Козлодуй преди бяха определени като L. pilatianus, но след микроскопичен анализ и сравнение с данните от находката по-горе, се пораждат съмнения. Наранените части показват слабо и нетрайно почервеняване. Спорите са по-едри (6.0-9.1 x 4.3-5.0 μm), с преобладаващо бадемовидна форма и наличие на апикална пора. Косъмчетата от пилеипелиса завършват със заоблени връхчета. Местообитанието включва различни дървета: туя, топола, конски кестен, дървовиден бъз, джанка, акация, чинар и други.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Февруари, 2026 г.

Върни до горе