Leucoagaricus wichanskyi (Pilát) Bon & Boiffard
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоним Lepiota wichanskyi Pilát

У нас Няма име.

По света Robuster Egerlingsschirmling (немски), Лейкоагарикус Виханского (руски).

Местообитание Расте в гористи местности и паркове в равнините. Плододава поединично или на групи през есента. Рядък вид.

По данни на БАН този вид е намерен в Тракийска низина. Мария Лачева споменава за няколко нови находки от региона в публикация от 2014 г. (New data for Leucoagaricus and Leucocoprinus (Agaricaceae) in Bulgaria, M. Lacheva, Agricultural Science and Technology, vol. 6, no. 1, 2014)

*Показани са находки от гр. Козлодуй в Ботев парк. Хабитатът е на брега на р. Дунав и е създаден изкуствено. Включва разнообразни дървета: топола (Populus), конски кестен (Aesculus), туя (Platycladus), чинар (Platanus), бяла акация (Robinia), дървовиден бъз (Sambucus), липа (Tilia), чашкодрян (Euonymus), джанка (Prunus) и други.

Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България. Не са събрани достатъчно данни за определяне степента на застрашеност (DD). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)

Коментар Гъба с неизвестна ядливост.

Сходни видове Leucoagaricus wichanskyi се характеризира с розово-кафеникава шапка с матова, напукваща се повърхност и белезникави остатъци от покривало. Нерядко тези остатъци липсват. Месото е бяло и не почервенява при нараняване и не реагира със зелена реакция с амонячен разтвор. Leucoagaricus littoralis, е друг вид при който шапката често има остатък от покривало. Този вид се среща на песъчливи места в средиземноморския регион. Двата вида имат основа разширена като кълбо. Leucoagaricus sublittoralis, за разлика от предишните два вида, няма остатъци от покривало и няма подобно разширение в основата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 18 Октомври, 2024 г.

Върни до горе