Leucoagaricus wichanskyi (Pilát) Bon & Boiffard
семейство Agaricaceae (Печуркови)
синоним Lepiota wichanskyi Pilát
У нас Няма име.
По света Robuster Egerlingsschirmling (немски), Лейкоагарикус Виханского (руски).
Спори Споровият прашец е бял. Спорите са бадемовидни, с изпъкнал апикален израстък, размери 6-10 x 4-5.5 μm (8.7-10 x 5-5.5 μm по Pilát, 7.8-9.3 x 5-5.7 μm по M. Babos).
Местообитание Расте в гористи местности и паркове на ниска надморска височина. Плододава поединично или на групи през есента. Рядък вид.
По данни на БАН този вид е намерен в Тракийска низина. Мария Лачева споменава за няколко нови находки от региона в публикация от 2014 г. (New data for Leucoagaricus and Leucocoprinus (Agaricaceae) in Bulgaria, M. Lacheva, Agricultural Science and Technology, vol. 6, no. 1, 2014)
Природозащитен статус Видът е записан в Червения списък на гъбите в България. Не са събрани достатъчно данни за определяне степента на застрашеност (DD). (Red List of fungi in Bulgaria, M. M. Gyosheva, C. M. Denchev, E. G. Dimitrova, B. Assyov, R. D. Petrova & G. T. Stoichev, Mycologia Balcanica 3, 2006)
Коментар Гъба с неизвестна ядливост.
Сходни видове Leucoagaricus wichanskyi се характеризира с розово-кафеникава шапка с матова, напукваща се повърхност и белезникави остатъци от покривало. Нерядко тези остатъци липсват. Месото е бяло и не почервенява при нараняване и не реагира със зелена реакция с амонячен разтвор. Leucoagaricus littoralis е друг вид, при който шапката често има остатък от покривало. Този вид се среща на песъчливи места в средиземноморски борови гори. Освен по покривалото, двата вида си приличат по основата разширена като кълбо. Генетични изследвания на Ge и колеги и Migliozzi и колеги поставят двата вида съвсем близо във филогенетичното дърво, което поражда съмнения, че може да не са отделни видове.
Leucoagaricus sublittoralis има шапка с подобен цвят, но за разлика от предишните два вида, няма остатъци от покривало и няма подобно разширение в основата. Има по-малки спори.
Последна редакция на pavel от 22 Февруари, 2026 г.









Leave a Reply