Гигантски леукопаксилус

Leucopaxillus giganteus.

Leucopaxillus giganteus (Quél.) Singer
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоним Clitocybe gigantea Quél.

У нас Гигантски леукопаксилус, Гигантска орешарка, Едра белезникава киселка.

По света Giant funnel (английски), Leucopaxille géant (френски), Riesen-Krempentrichterling (немски), Говорушка гигантская (руски).

Шапка Отначало плоска, но скоро фуниевидна. Напълно развита става вълнообразна по периферията и се дели на дялове. Бяла, по-късно с поява на кремав до бледокафеникав тон в центъра. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е силно подвит отначало и дълго време остава подвит. Максимален диаметър до 45 cm, но по-често в диапазона 15-30 cm.

Ламели Бели до кремави, охрени при стареене. Гъсти до много гъсти, тънки и низбягващи.

Пънче Цилиндрично или слабо разширено в основата, типично късо и дебело. Бяло. Повърхността е суха и гладка или с люспи понякога. Височина до 8 cm.

Месо Бяло. Дебело и твърдо в шапката и пънчето при млади екземпляри. Тънко и крехко в развитата шапка. С изразена и приятна брашнеста миризма. Вкусът е аналогичен.

Спори Споровият прашец е бял. Спорите са елипсовидни и гладки, с размери 6-8.5 x 3-4.5 μm. Имат положителна амилоидна реакция (оцветяват се сини с Луголов разтвор или разтвор на Мелцер).

Местообитание Широколистни гори, горски покрайнини, паркове и пасища. Плододава на групи, които понякога образуват самодовски кръгове с впечатляващи размери. Сезонът е през есента. Не e често срещан вид, макар с широко разпространение в Европа и Северна Америка.

Коментар Ядлива гъба, но при някои хора причинява стомашно неразположение. (Източници: №5,7,9,10,12,15)

Сходни видове Leucopaxillus giganteus е една от най-едрите гуглести гъби у нас. И все пак определянето не е съвсем лесно. Едрият размер е ориентир, но съвпадението на останалите белези е също толкова важно.

Едрата орешарка (Clitocybe geotropa) е друга едра гъба, но достига по-малък максимален размер. Има шапка с ниска гърбица в центъра, по-редки ламели и различна миризма. Ръбът на шапката е слабо оребрен, за разлика от фините бразди при L. giganteus. Амилоидната реакция на спорите, характерна при Leucopaxillus, е отрицателна при C. geotropa и други видове Clitocybe.

Clitocybe maxima е слабо познат вид орешарка със също толкова едри плодни тела. Има розово-кафеникава шапка и силно наподобява Лисичката (Clitocybe gibba) в уголемен вариант.

Leucopaxillus candidus е вид описан от планински иглолистни гори. Плодните тела имат по-скромен размер, миришат различно и нямат бразди по ръба на шапката.

Бялата гълъбка (Russula delica) има шапка с полепнала пръст, по-дебели и по-редки ламели, трошливо месо и различна миризма. Вълнестата млечница (Lactifluus vellereus) и Лютивата млечница (Lactifluus piperatus) отделят бяло мляко при нараняване и имат лютив вкус.

Текста подготви П. Неделев.

Leucopaxillus giganteus. Ламелите са много гъсти и низбягващи.

Leucopaxillus giganteus. Млади плодни тела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leucopaxillus giganteus.

Leucopaxillus giganteus. Шапката на развитите плодни тела е фуниевидна и е с вълнообразен, плитко набразден ръб. Споровият прашец е бял.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 8 Октомври, 2019 г.

Върни до горе

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>