Macrolepiota mastoidea (Fr.) Singer
семейство Agaricaceae (Печуркови)

синоними Lepiota mastoidea (Fr.) P. Kumm., Lepiota umbonata J. Schröt., Macrolepiota gracilenta (Krombh.) Wasser, Macrolepiota rickenii (Velen.) Bellù & Lanzoni

У нас Елегантна сърнела (сърнелка), Зърнеста сърнела, Красива сърнела.

По света Slender parasol (английски), Lépiote mamelonnée (френски), Spitzbuckliger Schirmpilz (немски), Гриб-зонтик сосцевидный (руски).

Шапка Първоначално яйцевидна или звънчевидна, след това с формата на женска гърда, накрая разперена до почти плоска, но с добре изразено изпъкнало връхче. Младите шапки са кафеникави или бежови, със зърнисто-люспеста повърхност. При разтваряне на шапката люспите се разреждат от центъра към ръба и застават на бял фон. Ръбът е първоначално слабо подвит, но скоро се изправя. Диаметър до 12 cm.

Ламели Бели, нагъсто разположени и свободни от пънчето.

Пънче Тънко, цилиндрично, кухо, удебелено в основата, бяло или кафеникаво, покрито с малки кремави или бледокафеникави люспици. Надолу покрито с белезникави косъмчета или мъхесто. Височина до 15 cm и дебелина до 1.5 cm. В горната част на пънчето има пръстен, остатък от частичното покривало.

Пръстен Тлъст и мек, двуслоен. Горният слой е бял и обърнат надолу, с накъсан ръб. Долният слой е оцветен кафяв и е също накъсан. Пръстенът е подвижен нагоре и надолу.

Месо Плътно и меко в шапката. По-устойчиво и влакнесто в пънчето, с централна кухина. Има лека орехова миризма и приятен вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Размерът на спорите е 12-16 х 8-9.5 μm.

Местообитание На открити места, в храсталаци и в гористи местности. Расте поединично или на групи през есента до началото на зимата. Широко разпространен и често срещан вид.

Коментар Добра ядлива гъба. (Източници: №1,2,5,11,18,20,23)

Сходни видове Елегантната сърнела, със своята характерна шапка и надигнато връхче в центъра, се разпознава сравнително лесно. Важни белези са сащо пръстенът, с горна повърхност обърната надолу, високото пънче със ситни люспици под пръстена, мъхестата долна част и непроменящото цвета си месо.

Обикновената сърнела (Macrolepiota procera) има по-големи плодни тела с шапки лесно превишаващи диаметър от 15 cm. Пръстенът има различна форма, като горният ръб е изправен нагоре. Под пръстена пънчето има добре изразена шарка като на змия.

Полската сърнела (Macrolepiota excoriata) има тесен, еднослоен пръстен и гладко пънче. Расте единствено на открити места. Звездовидната сърнела (Macrolepiota konradii) има пръстен с форма като при M. procera и няма изразена шарка върху пънчето. M. mastoidea, M. excoriata и M. konradii имат сходни размери.

Видове сърнели от род Chlorophyllum, като Червенеещата сърнела (Chlorophyllum rhacodes), Chlorophyllum olivieri и Chlorophyllum brunneum имат едри, надигнати и груби люспи върху шапката, както и почервеняващо месо. Leucoagaricus badhamii, Leucoagaricus pilatianus и сходни видове също почервеняват след нараняване.

Не бива да се бърка със сърнелки от род Lepiota, тъй като сред тях има отровни видове: Lepiota cristata (Гребенеста сърнелка), Lepiota subincarnata, Lepiota helveola, Lepiota brunneoincarnata (Червено-кафява сърнелка) и други. Сърнелките са гъби с по-дребни плодни тела.

Текста подготвиха В. Занев и П. Неделев.

Галерия Разгледайте допълнителни снимки в галерията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 20 Ноември, 2023 г.

Върни до горе