Marasmius scorodonius (Fr.) Fr.
семейство Marasmiaceae
синоним Mycetinis scorodonius (Fr.) A.W. Wilson & Desjardin
У нас Няма име.
По света Чесночник обыкновенный (руски).
Шапка Отначало полусферична, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бледорозова до розово-кафява, като периферията е по-светла. Гладка или фино набръчкана. Ръбът при развитите шапки е вълнообразен и изправен или извит нагоре. Диаметър до 3 cm.
Ламели Бели и редки. Често с разклонения или напречни връзки в основите. Слабо прираснали към пънчето.
Пънче Цилиндрично, тънко. Кремаво в най-горната си част, надолу преминава в червеникаво, тъмночервено-кафяво до почти черно. Височина до 6 cm.
Месо Тънко и жилаво. Бяло. Със силна и характерна миризма на чесън. Вкусът е също чеснов.
Спори Споровият прах е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 6.5-9 x 3-5 μm.
Местообитание Гори, най-често иглолистни. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Среща се сравнително рядко.
Коментар Неядлива. (Източници: №9,18)
Сходни видове Чесновата челядинка (Marasmius alliaceus) също мирише на чесън, но дългото й пънче е почти изцяло черно, без червен оттенък.
В планинските иглолистни гори на влажни места или след напоителен дъжд се среща още една гъба с подобна на чеснова миризма. Това е Gymnopus perforans – една по-ситна гъба, която плододава на големи групи. Шапката й е белезникава и нагъната (напомня за намачкана хартия), а пънчето е много тънко и почти изцяло черно.
Текста подготви П. Неделев.
Последна редакция на pavel от 15 Август, 2014
Ядливи ли са тея гъбки, че си набрах малко от Витоша днес и много хубаво миришат на чесън само дано да стават за подправка 😉
В литературата срещнах единствен автор (Roger Phillips), който обявява този вид за ядлив. Няколко автори я смятат за неядлива. Малкият брой автори, които коментират ядливостта й е признак, че това не е добре проучена гъба – още един мотив да не се консумира.