Marasmius scorodonius

Marasmius scorodonius.

Marasmius scorodonius (Fr.) Fr.
семейство Marasmiaceae

синоним Mycetinis scorodonius (Fr.) A.W. Wilson & Desjardin

У нас Няма име.

По света Чесночник обыкновенный (руски).

Шапка Отначало полусферична, по-късно изпъкнала и накрая плоска. Бледорозова до розово-кафява, като периферията е по-светла. Гладка или фино набръчкана. Ръбът при развитите шапки е вълнообразен и изправен или извит нагоре. Диаметър до 3 cm.

Ламели Бели и редки. Често с разклонения или напречни връзки в основите. Слабо прираснали към пънчето.

Пънче Цилиндрично, тънко. Кремаво в най-горната си част, надолу преминава в червеникаво, тъмночервено-кафяво до почти черно. Височина до 6 cm.

Месо Тънко и жилаво. Бяло. Със силна и характерна миризма на чесън. Вкусът е също чеснов.

Спори Споровият прах е бял. Спорите са елипсовидни, с размери 6.5-9 x 3-5 μm.

Местообитание Гори, най-често иглолистни. Плододава поединично или на малки групи през лятото и есента. Среща се сравнително рядко.

Коментар Неядлива. (Източници: №9,18)

Сходни видове Чесновата челядинка (Marasmius alliaceus) също мирише на чесън, но дългото й пънче е почти изцяло черно, без червен оттенък.

В планинските иглолистни гори на влажни места или след напоителен дъжд се среща още една гъба с подобна на чеснова миризма. Това е Gymnopus perforans – една по-ситна гъба, която плододава на големи групи. Шапката й е белезникава и нагъната (напомня за намачкана хартия), а пънчето е много тънко и почти изцяло черно.

Текста подготви П. Неделев.

Marasmius scorodonius. Центърът е по-тъмен от периферията.

Marasmius scorodonius. В по-голямата си част пънчето е тъмночервено-кафяво.

 

 

 

 

 

 

 

 

Marasmius scorodonius.

Marasmius scorodonius. Често се виждат ламели с разклонения и напречни връзки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 15 Август, 2014

Върни до горе

2 коментара Marasmius scorodonius

  • Radoslav

    Ядливи ли са тея гъбки, че си набрах малко от Витоша днес и много хубаво миришат на чесън само дано да стават за подправка 😉

    • pavel

      В литературата срещнах единствен автор (Roger Phillips), който обявява този вид за ядлив. Няколко автори я смятат за неядлива. Малкият брой автори, които коментират ядливостта й е признак, че това не е добре проучена гъба – още един мотив да не се консумира.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>